Илиада [bg]

Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо,
никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни.
Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов, [130]
който безумно се впусна във спор с боговете небесни.
Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса
в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси60
върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец.
Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна, [135]
гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути:
толкова страх го обхвана от силния вик на героя.
Всичко това разгневи боговете, живеещи леко.
Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга,
който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни. [140]
Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени.
Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята,
близо ела да намериш без бавене своята гибел.“
Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда:
„сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш? [145]
Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:
вятърът сваля едни на земята, а други напролет
свежи покарват, когато гората отново напъпва.
Хората също: едни тук се раждат, а други умират.
Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай [150]
всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:
има в прочута с коне Арголида град с име Ефира,
гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора,
син на Еола, а сам бе баща на известния Главка;
тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен, [155]
щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана;
Прет бе замислил за него в душата си дело коварно:
той го изгони от своята област, че беше по-властен.
Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта.
Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо [160]
в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен,
но не успя да предума младежа разумен и скромен.
Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен:
«Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете,
тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.» [165]
Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета.
Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,
но го изпрати във Ликия, даде му гибелни61 знаци.
Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
щом я покаже на тъста му, сам да погине от него [170]
Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.
Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.
Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна:
девет го дена гощава със девет заклани говеда.
Ала когато изгря и десета Зора розопръста, [175]
царят попита младежа и знака поиска да види,
който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,
от боговете родена, а не от преходните хора: [180]
с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе,
яростно бълваща струя голяма от огън разпален.
Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.62
После в сражение влезе с прочутото племе солими:
смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора. [185]
В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни.
Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи:
царят избра от обширната Ликия храбри младежи
и ги постави в засада, но никой дома се не върна —
Белерофонт благороден безмилостно всички погуби. [190]
Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни,
царят го там задържа, задоми го за своята щерка,
даде му той половина от царската почит и слава,
а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна,
чудна земя за градини и ниви, които да сее. [195]
Рожби три беше родила жената на Белерофонта:
първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка.
Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица.
Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен.
Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта, [200]
той се заскита самотен и блед по полето Алейско,
глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора.
Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен,
в дните, когато воюва с прочутото племе солими.
А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.63 [205]
Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам.
Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде:
винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,
да не посрамя рода на дедите, които безспорно
бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира. [210]
Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“
Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.

60

Тирсът бил жезъл, който носели служителките на Дионис. Около тирса увивали венец от бръшлян и лоза.

61

Някои тълкуватели смятат, че се говори за писмо.

62

Митологията разказва, че Атина дала на Белерофонт крилатия кон Пегас, с помощта на който убил Химера.

63

Внезапната смърт на мъж приписвали на Аполон, а на жена — на Артемида.