Илиада [bg]

ширно отвори там дверите хубавобуза Теана,
щерка Кисеева, вярна съпруга на цар Антенора.
Нея троянци избраха за жрица на мъдра Атина. [300]
Плачейки всички, издигнаха свойте ръце към Атина.
Хубавобуза Теана получи красивия пеплос,
сложи го на коленете на къдравокоса Атина,
гласно започна да моли така дъщерята на Зевса:
„Градозащитнице, мощна богиньо, почтена Атино! [305]
Медното копие на Диомеда счупи незабавно!
Нека да падне той ничком наблизо до Скейските порти,
за да получиш веднага във храма дванадесет крави,
едногодишни, невпрягани, ако пожалиш, Атино,
нашата крепост, жените троянки, децата невръстни.“ [310]
Тъй се помоли Теана, обаче Атина отказа.
Всички така се помолиха на дъщерята на Зевса.
Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,
Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
майстори твърде известни на времето в плодната Троя. [315]
Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня
горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.
Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго
до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато. [320]
В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:
пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.
Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:
работи дивни поръчваше на дългополи робини.
Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума: [325]
„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!
Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.
Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.
Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,
щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка! [330]
Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.
Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.
В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах, [335]
само желаех да бъда самичък със своята мъка.
Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.
Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:
често менява победата свойте герои любимци.
Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни, [340]
или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“
Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.
С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:
„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!
Трябваше в същото време, когато ме раждала мама, [345]
буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие
или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,
да ме погълне водата, преди да се случат злините.
Щом боговете решиха такива беди да настъпят,
нежна съпруга да станех поне на герой благороден, [350]
който да чувствува хулите хорски, обидните думи.
Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,
вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.
Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,
тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички [355]
заради мене безсрамната и за вината на Парис.
Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,
за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“68
А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:
„Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога. [360]
Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:
вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.
Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,
за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.
Аз у дома ще отида и своите близки ще видя: [365]
моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Никак не зная дали ще се върна отново от боя,
или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“
Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден, [370]
но белоръка, добра Андромаха дома не намери.
Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня
беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.
Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,
Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече: [375]
„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,
где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —
пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви
или във храма на мъдра Атина, където и други
хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“ [380]
А икономката сръчна така отговори на Хектор:
„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:
нито при своите зълви и гиздавополи етърви,
нито във храма на мъдра Атина отиде, където

68

Поетът прави алюзия за своята „Илиада“, в която Елена и Парис са възпети.