СЕДМА ПЕСЕН
ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ХЕКТОР И АЯКС
ПОГРЕБВАНЕ НА МЪРТВИТЕ
Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.
Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама
искаха колкото може по-скоро борба да започнат.
Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща
вятър попътен, когато са морни да порят морето
[5]
с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,
двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.
Там Александър погуби Менестия Ареитоев,
жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци71
Ареитой и на голямооката Филомедуза.
[10]
Хектор удари със своето копие Еионея
в нежната шия под медния шлем и отне му живота.
Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,
с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя
Дексиев, както се качваше във колесницата бърза.
[15]
Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.
Щом совоока72 богиня Атина Палада ги зърна
как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,
вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски
в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа,
[20]
тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.
Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.
Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:
„Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна
вернуться
71
Това бойно оръжие наподобявало твърде много боздуган. Както личи от следващите стихове (141 и др.), то било желязно. Предполага се, че желязна била само топката на края, а дръжката — дървена.
вернуться
72
Епитетът «совоока» значи буквално «с очи на кукумявка». Някои го превеждат «синеока» или «светлоока», понеже гръцката дума е двузначна.