Илиада [bg]

тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен? [25]
Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?
Никак не жалиш горките троянци, които погиват.
Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.
Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.
По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне, [30]
тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна
целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“
А светлоока богиня Атина така му отвърна:
„Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл
тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци. [35]
Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“
Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:
„Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,
за да извика той виден ахеец във единоборство,
двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка. [40]
Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят
някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“
Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.
Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно73
плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни. [45]
Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:
„Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!
Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?
Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.
Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски, [50]
двама един срещу друг започнете безжалостна битка.
Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.
Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“
Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.
Гордо излезе в средата със копие медно в десница, [55]
взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.
Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.
Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,
уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе
върху високия дъб на егидодържителя Зевса, [60]
гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,
страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.
Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно
нови и нови вълни, та морето чернее от него,
тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето. [65]
Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:
„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!
Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.
Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,
ала замисля да стори злини и на двата народа, [70]
докато вие превземете Троя със яките кули
или загинете при мореходните кораби бързи.
Имате вие отлични герои сред всички ахейци;
този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,
нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен. [75]
Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!
Ако ли мене погуби противникът с копие остро,
мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.
Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат
да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги. [80]
Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,
аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,
ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,
а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,
за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци, [85]
да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.
Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,
плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:
«Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;
светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.» [90]
Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“
Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.
Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.
Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,
хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко: [95]
„Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!
Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,
щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.
Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,74
тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки. [100]
Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,
а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“
Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.
Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,
взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен, [105]
ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,
също и широковластният цар Агамемнон Атреев,
който ти хвана ръката и думи такива издума:
„Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!
Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално! [110]

73

Хелен е прорицател и затова знае решението на боговете.

74

Тази клетва е взета от народа. Схващането, че човек е създаден от вода и пръст и след смъртта си пак се превръща в тези основни елементи, било разпространено в ония времена. Философът Ксенофан така го формулира: «Всички сме от вода и земя; от земята е всичко и всичко отново отива в земята.»