Илиада [bg]

Гневен във бой не налитай с герой по-юначен от тебе,
с Хектора, син на Приама: от него и други треперят.
Даже Ахил се уплаши да влезе със него във битка,
дето мъжете прославя, а той е по-храбър от тебе.
Хайде сега си седни между твоите верни другари; [115]
някой герой ще изпратят ахейци в двубоя със Хектор.
Колкото да е безстрашен и жаден за кървава схватка,
все пак той с радост, повярвай, коляно ще сгъне покорно,
ако борбата опасна и тежката сеч би избягнал.“
Тъй каза цар Агамемнон, склони Менелая божествен [120]
с реч справедлива; и брат му съвета веднага послуша.
С радост слугите свалиха доспехите светли от него.
А сред аргийците стана цар Нестор и тъй заговори:
„Горко ни! Мъка голяма заплашва земята ахейска!
Старият вече Пелей конеборец би скръбно заплакал — [125]
сред мирмидонците мъдър съветник и чуден оратор,
който ме питаше весел отдавна във своята къща,
сам да узнае рода и предците на всички аргийци.
Днес ако чуе, че тези ахейци се плашат от Хектор,
често би вдигал ръце боговете безсмъртни да моли, [130]
за да потъне душата му в мрачното царство на Хадес.
Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне,
млад да бях както във дните покрай Каледон бързотечен,
гдето се пилосци биха и с копие славни аркадци
близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан! [135]
Вожд на аркадците беше Еревталион богоравен,
върху плещите си метнал доспехите ярки на вожда
Ареитоя, когото наричаха криваконосец
както мъжете, така и жените, препасани дивно,
тъй като той се не биеше с лък, ни със копие дълго, [140]
само с желязна тояга громеше редиците вражи.
Него погуби Ликург със измама, но не и със сила:
с тая тояга смъртта не отблъсна по тясна пътека.
Ловко Ликург изпревари и с копие в миг го прониза
точно в корема; и падна той възнак в прахта на земята. [145]
Снел му доспехите, дадени нявга от медния Арес,
често самичък Ликург ги надяваше в битки сурови.
А пък след време, когато Ликург остаря у дома си,
той ги предаде на своя помощник Еревталиона,
който, облечен във тях, предизвикваше всички най-храбри. [150]
Те се бояха, трепереха, нямаха смелост пред него.
Мойто безстрашно сърце ме подтикна да вляза в двубоя:
бях на години най-малък от всички събрани герои.
И се сражавах със него: Атина ми даде победа.
Тъй аз погубих героя най-едър и много по-силен: [155]
падна грамаден и риташе буйно на разни посоки.
Ако отново млад стана и прежната сила добия,
то шлемовеецът Хектор ще срещне противник достоен.
Имате вий превъзходни бойци между всички ахейци,
ала днес никой не дръзна да влезе във битка със Хектор.“ [160]
Старецът тъй ги кореше и скочиха девет водачи.
Първо се вдигна юначният цар на мъже Агамемнон,
после — могъщият син на Тидей, Диомед гръмогласен,
станаха също Аякси, дарени със сила огромна,
Идоменей ги последва и с него другарят му предан, [165]
смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.
Тръгна след тях Еврипил, Евемонов сияен потомък,
още Тоант Андремонов и цар Одисей богоравен.
Бяха напълно готови да влязат във битка със Хектор.
Нестор, геренският конник, тогава така им продума: [170]
„Жребий75 хвърлете веднага и който ще бъде посочен,
той ще зарадва със подвизи медноколенни ахейци.
Сам ще се радва в душата си, ако отбегне щастливо
смъртната, грозна опасност и лютата сеч на войната.“
Тъй каза Нестор, мъжете пък жребии с белег снабдиха, [175]
сетне ги сложиха в шлема на цар Агамемнон Атреев.
Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към Кронида.
Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
„Зевсе, ти жребия дай на Аякса или Диомеда,
или на цар Агамемнон, владетел на златна Микена!“ [180]
Нестор, геренският конник, разклащаше шлема. Изскочи
жребият пръв на Аякса, когото желаеха всички.
И глашатай го понесе отдясно навред из войските.
Той го показа на всички най-знатни ахейски водачи.
Белега те не познаха, отхвърляше жребия всеки. [185]
Щом глашатаят, обхождайки вредом, пристигна до този,
който със белег го пусна — героят Аякс Теламонов,
той си ръката протегна и Нестор му жребия даде.
Знака погледна, позна го, възторг му изпълни душата.
Хвърли го той на земята, до свойте нозе, па извика: [190]
„Жребият мой е, ахейци! Сърцето в гръдта ми ликува,
тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.
Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,
вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида
тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни, [195]
или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.

75

Хвърлянето на жребий ставало по следния начин: всеки участник давал някакъв предмет като белег, наричан жребий. Тези предмети поставяли в шлем, разтърсвали го и след това изваждали толкова предмета, колкото били нужни, но без да гледат в шлема.