Илиада [bg]

Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано.
[370]
Нощната стража помнете и всички да бъдете будни!
Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи,
нека повтори на цар Агамемнона и Менелая
думите на Александър, виновник за лютата свада.
Нека им каже той тези разумни слова: ако искат
[375]
боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.
После отново ще почнем, докле божество всемогъщо
нас раздели и победа даде на една от страните.»
Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.
Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи.
[380]
Рано Идей се отправи към витите кораби вражи.
Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани
близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев.
Спря по средата Идей глашатаят и викна високо:
«Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!
[385]
Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат
тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго —
думите на Александър, виновник за нашата битка:
всички богатства, които със кораби в Троя докара —
как не погина тогава, преди да се случи бедата! —
[390]
вече готов е да върне и други да прати от свойте,
само жената законна на цар Менелая прославен
няма да върне, макар че троянци безспир настояват.
Още това предложение искат сега да направя:
боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.
[395]
После отново да почнем, докле божество всемогъщо
нас раздели и победа даде на една от страните.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:
«Никой сега да не взема богатствата на Александър,
[400]
нито Елена, понеже безумният даже разбира:
смъртната гибел е вече решена за клети троянци.»
Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха
твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда.
Цар Агамемнон тогава продума така на Идея:
[405]
«Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци!
Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада.
Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви:
нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим,
щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят.
[410]
Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!»
Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни.
А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена.
Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци,
чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана.
[415]
Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде.
Там се приготвяха вече троянци така да постъпят:
мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.
Бързаха също аргийци при своите кораби черни:
мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.
[420]
Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,
от океана бездънен възлязло високо в небето.
Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа.
Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини.
Първом с вода им измиваха черната кръв от телата,
[425]
ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком.
Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат.
Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади.
Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена.
Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци
[430]
тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади.
Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.
Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,
около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;
обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето,
[435]
па съградиха край нея и крепост висока със кули,
вярна защита за тях и за техните кораби кухи.
На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,
за да излизат през тях колесниците леки за битка.
Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята,
[440]
много широк и дълбок, с колореди набити по него.
Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.
А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,
гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.
Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори:
[445]
«Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана
смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?
Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци
крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,
и не принесоха те хекатомба на нас боговете?
[450]
Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,
другата крепост забравят, която със Феб Аполона
зидахме78 с мъка голяма за Лаомедонта героя.»
Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:
«Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума?
[455]
Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,
който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!
Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.
Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат
заедно с витите кораби в своята мила родина,
[460]
ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,
морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,
за да изчезне навеки великата крепост ахейска.»
Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,
светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна.
[465]
В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.
В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,
пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,
дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.
Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда79
[470]
на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.
Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,
плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,
други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,
трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна.
[475]
Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.
Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.
Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,
грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.
Върху земята изливаха вино от своите чаши,
[480]
никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.
После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.