Илиада [bg]

ОСМА ПЕСЕН СЪБРАНИЕ НА БОГОВЕТЕ ПРЕКЪСНАТА БИТКА

В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.
Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете
горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест.
Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком:
«Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни. [5]
Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.
Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня,
да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие,
за да извърша веднага без пречка решеното дело.80
Щом забележа, че някой прикрито желае да иде [10]
в помощ било на троянци, било на данайци във боя,
той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене;
или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар,
който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна;
там се намират железните порти и прагът им меден — [15]
ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, —
там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни.
Хайде сами се опитайте и разберете на дело:
златна верига спуснете високо от свода небесен,
заедно вий, богове и богини, теглете я мощно! [20]
Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,
колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.
Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,
с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.
После веригата мога да вържа за връх олимпийски: [25]
цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.
Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.»
Каза така и останаха всички много смълчани,
хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно.
Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина: [30]
«Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни!
Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
но съжаляваме много и копиеборци данайци;
те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.
Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, [35]
само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,
всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.»
Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна:
«Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно
аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.» [40]
Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете,
вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти.
Златни одежди облече, пое и камшика си златен,
с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи.
С бича подшибна конете и те полетяха охотно [45]
между земята обширна и звездния свод на небето.
Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка,
в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен.
Спря си конете бащата на хората и боговете.
Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна. [50]
Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида,
вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити.
А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече
в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи.
Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци [55]
по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат
поради нужда върховна да бранят деца и съпруги.
Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха —