— Май цитираш кученцето Снупи1.
— Цитирам истината, където и да я открия. Благодаря ти.
— Не можеш да избягат току-така. Дон. Ами ако започна още сега да те боготворя? Ами ако ми втръсне да ремонтирам двигателя и те помоля да го оправит вместо мен? Слушай, ще ти дам до цент всичко, което изкарам до залез слънце, стига да ме научит да летя? Не го ли направиш, ще знам, че от мен се очаква да седна да ти се моля: „Господи, ти, които си изпратен да ме отървеш от бремето ми!…“
Дон само ми се усмихна. И досега ми се струва., той не си даваше сметка, че не може да избяга. Как да го знам аз, след като не го знаеше той!
— Сигурно циркът е пълен, както в индийските филми? Навалица по улиците, безброй ръце, които те докосват, цветя и тамян, златни подиуми, извезани със сърма килими, върху които да стоиш, докато говориш…
— Не, още преди да кандидатствувам за работата, знаех, че няма да го издържа. Затова избрах Съединените щати и всичко останало без тълпите ми е спестено.
Беше мъчително за него да си спомня и аз съжалих, че изобщо съм отворил дума за това.
Седеше в сеното и продължаваше да говори, без да ме гледа.
— Мисълта ми е, че ако се стремиш толкова силно към свободата и радостта, не виждаш ли, за Бога, че те не могат да бъдат другаде освен вътре в самия теб? Кажеш ли, че ги притежаваш, и те са твои. Държиш ли се така, сякаш са твои, и те наистина стават твои. Какво толкова му е сложното, Ричард? Но повечето от тях не разбират от дума. Чудесата — идваха при мен да гледат чудесата ми, както ходят на автомобилно рали, за да гледат как колите се блъскат. Отначало е потискащо, а после, не след дълго ти доскучава. Направо не проумявам как издържат другите месии.
— Както го описваш, не изглежда особено приятно — казах аз, после затегнах и последиата гайка и отместих инструментите. — Накъде поемаме днес? Той дойде при кабината на самолета ми и вместо да изчисти мушиците от предното стъкло, прокара ръка по него и клетите мъртви същества възкръснаха и отлетяха. Неговото предно стъкло изобщо не се нуждаеше от чистене; вече знаех, че и двигателят му никога няма да излезе от строя.
— Не знам — отговори той. — Не знам накъде сме поели.
— Какво искаш да кажеш? Нали знаеш миналото и бъдещето на всичко! Знаеш къде точно отиваме.
Той въздъхна.
— Даа. Но се опитвам да не мисля за това.
По едно време, докато затягах цилиндрите, си казах, че да, просто не трябва да се разделям с този човек и всичко ще е наред, няма да ме сполет и нищо лошо. Но покрай тона, с който той ми рече „Опитвам се да не мисля за това“, се сетих какво се е случило с другите Месии, пратени на този свят. Здравият разум ми крещеше да завия на юг веднага след като излетя, да избягам колкото се може по-далеч от този човек. Но както вече споменах, наляга те самота, ако летиш сам-самичък, и бях доволен, че съм го намерил, че просто имам с кого да си приказвам и той може да различи елерон от вертикален стабилизатор.
Трябваше, след като излетяхме, да хвана на юг, но продължих с него; поехме на север, сетне на изток към бъдещето, за което той се опитваше да не мисли.
— Откъде, Дон, научаваш всички тези неща? Знаеш толкова много, поне така ми се струва. Не, наистина знаеш много. Само от опит ли? Не преминаваш ли някакво обучение, за да станеш Учител?
— Дават ти книга, която да четеш.
Метнах върху перката коприненото шалче, което току-що бях изпрал, и вперих очи в Дон.
— Книга ли?
— „Помагало на Спасителя“. Нещо като библия за Учители. Някъде тук имам един екземпляр, ако те интересува.
— Как да не ме интересува? Имаш предвид най-обикновена книга, в която пише…
Той потършува зад облегалката на пилотското си кресло и слезе при мен с тъничко томче, подвързано като че ли с марокен.
Наръчник на Месията
Какво не бива
да забравя душата,
получила просветление
— Ти каза „Помагало на Спасителя“. А тук пише „Наръчник на Месията“.
— Нещо от този род.
3ае се да събира багажа около самолета си, сякаш решил, че вече е време да тръгваме.
Прелистих книгата — напомняше сборник с правила и къси сентенции.
Перспективата —
или я използуваш, или я губиш.
Щом си отгърнал тази страница,
забравяш,
че каквото и да става край теб,
то не е истинско.
Помисли върху това.
Не забравяй
откъде си дошъл,
къде отиваш и най-вече
защо си забъркал кашата,
от която не можеш да се измъкнеш
Не забравяй, смъртта ти ще е ужасна.
Всичко е добра подготовка за нея
и ти ще й е зарадваш,
ако не забравяш и за миг фактите.
И все пак подходи сериозно