— Никога не съм чувал по-голяма нелепост.
— Какво да се прави, това е Животът — мъдро изтъкна Монти. — А и не можете да избягате от факта, че тук е частна собственост и вие се явявате нарушител. Нямаше ли някакъв закон, разрешаващ в такива случаи да се стреля на месо? Или той се отнасяше за крадците с взлом? Не, излъгах. Беше за бездомните кучета, ако ги хванеш да ти нападат овцете. И все пак, за да си дойдем на думата, вие сте си чиста проба нарушител.
— Нищо подобно. Аз се намирам на частно посещение в замъка.
Разговорът бе стигнал тъкмо до онази точка, към която Монти се надяваше да го насочи.
— И защо? Тъкмо това ме озадачи от самото начало. Какво изобщо правите по тия места? Защо сте тук? Макар винаги да се радвам да ви видя, разбира се — довърши възпитаваният в скъпи частни училища Монти.
Лорд Тилбъри като че ли не остана омаян от тази любезност. И наистина, тя леко намирисваше на покана от страна на великодушен феодал към някой недодялан натрапник да се поразходи свободно из земите му.
— А мога ли да запитам ти самият какви ги вършиш тук?
— Аз?
— Ако лорд Емсуърт наистина е в такива лоши отношения със сър Грегъри, както твърдиш, то бих очаквал да се възпротиви неговият племенник да се разхожда на воля из имението.
— Да, но аз съм негов секретар.
— И откъде-накъде това, че си секретар на чичо си…
— Не на чичо. На лорд Емсуърт. Тия местоимения могат направо да окачат човека на въжето. Започваш да си нареждаш „него“ и „негов“ и хич не те е грижа, докато изведнъж разбереш, че си се оплескал до ушите. Това също, от друга страна, е Животът. И тъй, аз не съм секретар на чичо. Той изобщо няма секретар. Аз работя за лорд Емсуърт. Опекох си службата само двайсет и четири часа след като ме изхвърлихте от „Весели звънчета“. Да, да, точно така — продължи Монти с безгрижно равнодушие, — ей тъй, както ме гледате, за нула време си хванах нова работа. Както казват хората, помогни си сам, и Господ ще ти помогне.
— Ти си секретар на лорд Емсуърт? — Лорд Тилбъри явно срещаше затруднения в смилането на информацията. — И живееш в замъка? Искаш да кажеш, че действително… пребиваваш в замъка Бландингс?
Монти, премисляйки бързо, стигна до извода, че това негово безгрижие е било грешка. Добре замислено и добронамерено, но иначе чиста проба гаф. Правилната политика тук беше една мъжка откровеност. Той вярваше в онази приливна вълна в хорските дела, която, ако се уловиш за гребена й в подходящия момент, може да те изведе до щастие и богатство23. Жизненоважно бе да си подсигури нова служба, преди лорд Емсуърт да му е бил шута; а едва ли можеше да се надява на по-благоприятен случай да заглади нещата пред стария си работодател от сега, когато току-що го бе освободил от нерадостен плен.
Ето защо отговори, че поне временно нещата действително стоят така.
— Но само временно — подчерта чистосърдечно той. — Няма да скрия от вас, че в близко бъдеще очаквам отново да съм незает. Вярно, не са ме предупредили изрично, но инак всички признаци сочат натам. Тъй че, ако случайно имате чувството, че бихме могли да поставим заедно едно ново начало, пък каквото било — било, тъй да се каже… с една дума, ако склоните да забравите онази малка неприятност между нас и да приютите обратно блудния син, то аз от своя страна ви гарантирам експресна доставка. Мога да се явя на работа почти незабавно със сърце, готово да понесе всякакъв кръст.
У повечето мъже този красноречив зов би могъл да породи известно раздразнение. Лорд Тилбъри обаче го изслуша подобно на сладкогласен химн. Също като Наполеон той бе имал своите звездни мигове, но не помнеше по-звезден от този — да открие човек, който едновременно да живее в замъка Бландингс, и да иска от него услуга.
— Значи искаш да се върнеш в Тилбъри Хаус?
— Определено.
— Ще се върнеш.
— Не може да бъде!
— Но само ако…
— Майчице, условие ли има?
Лорд Тилбъри изпадна в навъсено мълчание. Сега, когато бе дошъл мигът да облече в думи престъпния замисъл, вълнуващ ума му, той се затрудняваше от подбора на думите, в които да го облече.
— Ако какво? — попита Монти. — Ако имате предвид, че за в бъдеще ще трябва да проявявам най-зорка бдителност, за да предотвратя промъкването на съмнителни материали във „Весели звънчета“, то бъдете спокоен. Неотдавнашният болезнен епизод извърши у мен прелом и сега аз съм нов човек, напълно съзвучен с целите и идеалите на вашето издание. Можете без опасение да ми поверите отново руля на редакцията.