— Мога ли да поговоря с вас, господин Галахад?
— Целият съм в слух, Бийч.
Кратко и ясно икономът сподели своите перипетии. Той предаде епизода в „Гербът на Емсуърт“, последвалото нахлуване в неговата обител на младия Бодкин, предложения подкуп. Достопочтеният слушаше и зад монокъла му тлееше огън.
— Краставото му псе! — извика той накрая. — Монти Бодкин. Човек, към когото винаги съм хранил най-топли чувства. Че аз помня как още като малък, преди да се върне в Итън в края на ваканцията си, веднъж го дръпнах настрана и му казах да си заложи и последното пени на Свирещия Руфус в Сизаревич26.
— Наистина ли, сър?
— След което той ме извести, че благодарение на моя бащински съвет е гушнал единайсет шилинга, без да се броят чепка банани, два ягодови сладоледа и триъгълна марка от нос Добра Надежда, участвайки на сто срещу шестнайсет при своя съученик, който събирал залозите. И ето как ми се отплаща сега! — възнегодува Достопочтеният с изражение, достойно за крал Лир. — Не, няма признателност на този свят.
И той изрази възмущението си посредством широк, пламенен жест. Онзи, с който икономът, с безпогрешния си усет за класова йерархия, изрази своето, бе малко по-стеснен и с няколко градуса по-хладен. Тези пластични изяви сякаш облекчиха и двамата, защото след това разговорът се поднови вече с по-спокоен тон.
— Трябваше да се досетя — промълви Достопочтеният Галахад, — че гадняр като Фарфалака Пайк… Впрочем как се нарича той сега, Бийч?
— Лорд Тилбъри, сър.
— Можех да се досетя, че гадняр като лорд Тилбъри няма да си подвие опашката току-така. Човек не трупа огромно състояние с подвиване на опашки, Бийч.
— Съвсем вярно, господин Галахад.
— Предполагам, че старият Фарфалак не се сблъсква за пръв път с подобни неща. Процедурата му е позната. Първото, което е направил след моя отказ, е било да насъска своите копои. Какво пък, май нямаме друг избор, освен да усилим бдителността, както стори Кларънс със своето прасе.
Бийч се прокашля.
— Мислех си, господин Галахад, че ако ми разрешите да предам документа на господин Роналд…
— Смяташ ли, че така ще е по-безопасно?
— Значително по-безопасно, сър. Сега, когато господин Пилбийм знае, че той е в мое притежание, аз ежеминутно се опасявам да не би нейна светлост да се обърне към мен с директно искане да й го предам.
— Бийч! Ти се страхуваш от сестра ми Констанс?
— Да, сър.
Достопочтеният размисли.
— Да, разбирам. Ако това стане, за теб няма да е много лесно да й кажеш да върви да се гръмне.
— Не, сър.
— Добре тогава. Предай го на господин Роналд.
— Много ви благодаря, господин Галахад.
Безкрайно облекчен, Бийч позволи на своя взор, досега прикован в лицето на събеседника му, да се зарее по посока на прозореца.
— Изглежда, че бурята най-сетне ще се разрази, сър.
— Да.
Достопочтеният също погледна навън. Беше очевидно, че Природата се кани да се развилнее в цялото си ужасяващо могъщество. На отсрещната страна на долината небето се разцепи от назъбена мълния. Избоботи гръм и по перваза зачукаха едри дъждовни капки.
— Оня глупак ще се измокри като мишка — констатира той.
Бийч проследи показалеца му. На сцената долу се беше появила бързо крачеща фигура. Беседата с Пърси Пилбийм бе оставила Монти във възбудено състояние на духа, изискващо интензивна физическа активност. Докато при един по-предишен случай лорд Тилбъри бе тръгнал да броди заради воденичния камък, тегнещ на сърцето му, то младежът бродеше напосоки, защото същият този камък бе паднал от неговото. Пилбийм бе вселил у него безгранична увереност. Той не знаеше как, нито кога, но твърдо вярваше, че Пилбийм ще успее.
Затова сега отпраши чевръсто към парка, нехаещ за нестабилните атмосферни условия.
— Господин Бодкин, сър.
— Вярно, че е той, влечугото му с влечуго. Ще стане вир-вода.
— Да, сър.
В гласа на иконома се долавяше тихо доволство. Съществуваше дори вероятност, мина му през ума, този млад мъж да бъде ударен от гръм. Той самият нямаше да има нищо против. Що се отнасяше до Бийч, ужасяващото могъщество на природата можеше да стигне до всяка крайност, която му скимнеше. Единственият му кахър бе, че и Пилбийм не е също тъй изложен на яростта на стихиите. Той разглеждаше членовете на Банди изцяло в духа на Стария завет и беше твърд привърженик на суровата разправа с тях.
26
Ежегодни надбягвания на хиподрума в град Нюмаркет, състояли се за пръв път в присъствието на руския престолонаследник (царевич, цезаревич) Александър през 1839 г., откъдето идва името им. — Б.пр.