Ако не хванеше тази работа в Тилбъри Хаус, Монти нямаше да може да се ожени за Сю. А ако той, Рони Фиш, не му помогнеше, онзи нямаше да успее да я хване.
Рони бе обладан от духа на Сидни Картън28 — с тази разлика, че Сидни, ако помним добре, е бил напълно щастлив от развоя на събитията, докато той самият гореше от праведна злост.
Монти му беше отнел Сю. Сю бе отишла при Монти, без да й трепне окото. Е, добре тогава. Чудесно, дявол да го вземе. Той пък щеше да им покаже, че не дава пукната пара. Щеше да им даде да разберат колко струва един Фиш.
— Слушай — каза, — няма защо да се тревожиш за Бийч. Ръкописът не е у него.
— Напротив, у него е. С очите си го видях как чете…
— Той го даде на мен — обясни Рони, като взе кия и се прицели внимателно в бялата топка. — Ще го намериш в скрина в моята стая. Щом толкова ти трябва, иди си го вземи.
Монти зина. Никой израилтянин, попаднал във внезапен порой от манна насред пустинята, не би могъл да изпита по-дълбока смесица от почуда и признателност.
— Мой безценни приятелю! — започна прочувствено той. Рони не отговори. Той упражняваше карамболи.
10.
След отминаването на бурята Достопочтеният Галахад Трипуд установи, че го стяга шапката. Той не можеше да реши къде точно иска да отиде и какво именно иска да прави. Знаеше, че любимата му морава ще е твърде мокра за ходене, а любимият шезлонг — твърде мокър за сядане. Всъщност макар слънцето да светеше ярко, целият свят навън беше прекалено прогизнал и капещ, за да прелъсти мъж с неговата котешка неприязън към влагата.
След оттеглянето на Бийч той остана още известно време в малката библиотека. Когато му писна, тръгна да броди безцелно из къщата, навивайки всички часовници, които срещаше по пътя си. Откакто се помнеше, той бе ненадминат навивач на часовници. В крайна сметка скитанията му го отведоха във фоайето, където сега се бе изпружил на едно канапе с надеждата, че ако се пружи достатъчно дълго, в крайна сметка ще мине някой, с когото да си побъбри, докато дойде време да се преоблича за вечеря.
Досега обаче късметът му изневеряваше. По някое време по стълбите слезе Монти Бодкин, но след разкритията на Бийч Галахад нямаше желание да го употребява за нещо друго освен изпепеляване с поглед. Без да направи опит да го въвлече в разговор, макар че току-що си бе припомнил един трийсетгодишен виц, който умираше от желание да сподели, той го изгледа с омерзение как влиза в билярдната зала, през чиято отворена врата за миг се мярна упражняващият се в карамболи Рони. Не след дълго Монти излезе отново и се качи нагоре, сподирен, както и преди, от същия гибелен взор.
— Младото му влечуго! — промърмори сурово Достопочтеният. Той бе шокиран и разочарован от Монти. Искаше му се никога да не му бе подсказвал за Свирещия Руфус.
Скоро след това се появи Пилбийм, усмихна се гузно и се скри в пушалнята. С него Достопочтеният отново изтегляше празно билетче. Идеята да разказва вицове на Пилбийм не му се усмихваше. Дори ако се изключеше фактът, че ситният мазньо заговорничеше със сестра му Констанс да му краде ръкописа, той пак не харесваше детектива. Възпитан в строгите стандарти на старата фризьорска школа, той не одобряваше ония съвременни млади мъже, които носеха теменното си окосмение навито на лепкави букли.
Започваше да изглежда, че изборът му на компания е ограничен до две възможности. Кларънс, който би оценил вица по достойнство, стига да стигнеше до съзнанието му, най-вероятно се навърташе край кочината и се прехласваше по своята свиня, а Сю, с която действително му се искаше да поговори, като че ли бе изчезнала от лицето на земята. Тъй че, доколкото можеше да прецени, не му оставаше друго, освен да се присъедини към Рони в билярдната или пък да се качи в салона и да размени няколко думи със сестра си Констанс, която в този час без съмнение пиеше там чай. Той вече клонеше към втория вариант, понеже имаше да каже на едно-друго на Констанс относно аферата Пилбийм, когато откъм градината се зададе Сю.
Примамливата идея да насоли подобаващо Кони го напусна незабавно. Време за това щеше да се намери винаги, докато сега той бе настроен за нещо по-приятно от кучешки бой между брат и сестра. Лъчезарната личност на Сю бе тъкмо тоникът, от който се нуждаеше в тази мъртва точка от дългия следобед. Естествено, нямаше как да й разкаже вица, който не бе подходящ за млади момичета, но поне можеха да си побъбрят за това и онова.
Той я повика и тя се приближи. Във фоайето цареше сумрак, но му направи впечатление, че момичето изглежда по-различно. Походката му не пружинираше както, друг път, нямаше я онази напета гъвкавост, на която се бе възхищавал навремето у Доли. Но може би това се дължеше изцяло на въображението му. Той бе наясно със своята склонност да вижда нещата в мрачна светлина, когато сенките започваха да се спускат над света, а все още бе твърде рано за коктейл.
28
Герой от романа на Дикенс „Повест за два града“. Сидни обича Луси Манет, но тъй като знае, че тя си пада по Чарлс Дарни, дори не се опитва да я спечели. Нейното приятелско чувство обаче го прави благороден по дух и той умира на гилотината вместо Дарни. — Б.ред.