Достопочтеният Галахад разпери полите на сакото си срещу въображаемия пламък в камината и продължи.
— Другото, което искам да знаеш, е, че за в бъдеще да не съм видял подобни глупости. Ако имаш някакви възражения момчето да се ожени за Сю, не ги споменавай пред него. Те го тревожат и той провесва нос, а това тревожи Сю и я прави нещастна, което пък тревожи мен и ми разваля деня. Ясно?
Позициите на лейди Джулия бяха поразклатени, но бойният й дух бе несломим.
— Боя се, че ще трябва да понесеш някой и друг развален ден, Галахад.
— Да не искаш да кажеш, че след всичко това пак ще продължиш да си вреш гагата?
— Изразяваш се тъй несполучливо. Предполагам, смисълът на въпроса ти е дали все тъй имам намерение да давам на детето си майчински наставления. Естествено, че да. Не си ли се замислял понякога, че най-добрият приятел на едно момче е неговата майка? За момента Рони, възпрепятстван от обстоятелството, че е на практика полуумен и донякъде невменяем, може и да не намира за уместно да се вслуша в съветите ми, но ако навремето ти случайно си успял да отделиш някой час от основното си занимание да бъдеш изхвърлян от нощни клубове с неароматна репутация, за да надникнеш в „Аделфи“29, то вероятно си спомняш израза: „Ще удари и тоя час!“
Достопочтеният Галахад впери в тая несломима жена взор, изпълнен едва ли не с възхита.
— Да пукна дано!
— Няма да е зле.
— Ти винаги си била костелив орех, Джулия.
— Благодаря.
— Дори като дете. Помня, че умирах да гледам как поредната гувернантка постепенно проумява що за стока си. Всичко можеше да се прочете по лицето й, бедната. Първо вижда Кони и човек направо я чува как си казва: „Опа! На ти сега едно прегадно екземплярче.“ А после се появяваш ти с големите сини очи и ленени къдрици и тя, заляна от огромна вълна на облекчение, те грабва в обятията си с мисълта: „Слава Богу, поне с това ангелче всичко ще е наред!“ И дори не подозира, че току-що е стоплила в гръдта си най-коравосърдечната, злонравна и изобщо отровна във всяко едно отношение малка гърмяща змия в цял Шропшир.
Лейди Джулия изглеждаше искрено поласкана от тази характеристика. Тя се засмя звънливо.
— Колко си глупав, Галахад.
Достопочтеният намести монокъла си.
— Значи не сваляш гарда?
— Нито за миг, миличък.
— Но какво толкова имаш против Сю?
— Не си падам по кабаретните танцьорки в ролята на мои снахи.
— Но в името на всичко свято, Джулия, нима не виждаш, че Сю изобщо не е такова момиче, каквото имаш предвид, като казваш „кабаретни танцьорки“ по тоя противен надут начин?
— Не бива да очакваш от мен умения да оценявам и класифицирам кабаретния персонал. Все пак не разполагам с твоя опит. За мен всички те са вземи едната и удари другата.
— Има мигове, Джулия — произнесе мечтателно Достопочтеният Галахад, — когато ме сърбят ръцете да те удавя в кофа вода.
— Бъчонка отлежало вино би била повече по твоята част, струва ми се.
— Твоето отношение към младата Сю ме вбесява. Как не проумяваш, че това е едно мило… сладко… хубаво момиче… и истинска дама, ако става за въпрос.
— Кажи ми, Галахад — заинтересува се лейди Джулия, — просто между другото, тя твоя дъщеря ли е?
Достопочтеният се наежи.
— Не, не е. Баща й се е казвал Котърли и е бил офицер от Ирландския гвардейски полк30. Доли се омъжила за него, докато аз съм гниел в Южна Африка.
Той замълча за миг, отдаден на спомените си.
— Някакъв най-случаен човек ми го каза между другото един ден, както си седях в бара в Йоханесбург — рече с отнесен поглед. — „Чувам — казва, — че Доли Хендърсън, дето пееше в «Тиволи», се омъжила.“ Като гръм от ясно небе…
Джулия вдигна вестника си.
— Е, ако нямаш нищо интересно за добавяне…
Достопочтеният се върна към настоящето.
— О, напротив имам.
— Тогава побързай, моля те.
— Имам да ти кажа нещо, което вярвам, че силно ще те заинтригува.
— Няма да е зле за малко разнообразие.
Достопочтеният направи кратка пауза. Сестра му се възползва от нея, за да вмъкне един въпрос.
— Да не би случайно да се каниш да ме уведомиш, че ако женитбата на Рони бъде спряна, ти ще публикуваш ония свои „Спомени“?
— Същото.
Лейди Джулия за сетен път изви кръшния си смях.
— Виж, скъпи, това го научих от Констанс още в деня на пристигането си и кожата ми ни най-малко не настръхна. Тя, изглежда, страшно се вълнува от този въпрос, но ако питаш мен, и дузина книги със спомени да издадеш, все ми е едно. Хубаво ще е да знам, че и ти веднъж през живота си си спечелил някоя лира с честен труд, а що се отнася до накърнените чувства на аристокрацията и дворянството…
30
Един от петте елитни полка, сформиращи гвардейската пехотна дивизия на Великобритания. — Б.пр.