— Бийч каза, че сте искали да ме видите — отбеляза, заваляйки леко достолепното име.
— Седнете, господин Пилбийм.
Детективът се подчини с охота. Душевно той се намираше на върха на благополучието, но що се отнасяше до краката му, нещо в синхрона им куцаше.
— И тъй, господин Пилбийм, по въпроса за онази книга.
— Абсолютно — рече Пилбийм, кискайки се благо. Това чувстваше той, бе тъкмо занимание по негов вкус — уютен разговор на литературна тема с образовани жени. И таман се канеше да го облече в словесна форма, когато погледът му, бродещ по отсрещната стена, срещна този на четвъртата графиня — Емилия Джейн (1747–1815) — и видът й му се стори тъй неустоимо комичен, че той се просна възнак в креслото си и избухна в необуздан смях.
— Господин Пилбийм!
Преди детективът да успее да обясни, че веселието му се дължи на факта, че четвъртата графиня е одрала кожата на Бъстър Кийтън, лейди Констанс продължи да говори, и то в един красноречиво убедителен стил.
— Не мога да проумея, господин Пилбийм, с какво се занимавате, откакто сте тук. Прекрасно знаете колко жизненоважно е книгата на брат ми да попадне в наши ръце. Това ви бе нагледно обяснено както от сър Грегъри Парслоу, така и от мен. И все пак вие явно не си мръдвате пръста да сторите каквото и да било. Сър Грегъри ми каза, че сте били предприемчив. Аз обаче оставам с впечатлението, че у вас има толкова предприемчивост, колкото и у един…
Тя замлъкна, търсейки в ума си животно с отявлена липса на предприемчивост, и лейди Джулия, която досега слушаше одобрително, я подпомогна с „плужек“. Онова вълнение, което лейди Джулия Фиш бе показала в присъствието на брат си Галахад, беше отминало. Сега, хладна и язвителна както винаги, тя наблюдаваше Пилбийм с остър интерес, мъчейки се да постави диагноза на онази особеност, която долавяше в поведението му.
— Именно — каза лейди Констанс, приветствайки предложението. — Толкова предприемчивост, колкото и у един плужек.
— Дори по-малко — допълни лейди Джулия.
— Да, по-малко — съгласи се лейди Констанс.
— Много по-малко — рече лейди Джулия. — Виждала съм къде по-пъргави плужеци.
Радушието на Пилбийм леко помръкна. Той навъси чело. Умът му не бе в най-повратливото си състояние, но все пак му се стори, че в последните забележки е доловил уронваща престижа му нотка.
Пилбиймови открай време са били честолюбив клан. Държиш ли се с тях добре, и те също, стига да им изнася, ще се държат добре с теб. Но само опитай да погазиш правата им, и тука ли си, там стой. Не друг, а един Пилбийм — Ърнест Уилям от Мон Абри, Кичънър Роуд, Ийст Дълидж — бе дал съседа си Джордж Добсън под съд за това, че хвърлял охлюви в задния му двор. Друг един Пилбийм — Клод — веднъж отказал категорично да предаде чадъра и шапката си в Природонаучния музей в Сиденъм Хил. Настоящият Пилбийм бе достоен потомък на тези сурови бойци.
— Мен ли нарекохте плужек? — запита строго той.
— В пикуикски смисъл32 — потвърди лейди Джулия.
— А — издума Пилбийм с подновена приветливост, — така вече може.
Лейди Констанс се върна към обвинителното слово.
— Вие разполагахте с цели три дни, в които да сторите нещо, а все още дори не сте разбрали къде е ръкописът.
Пилбийм се усмихна дяволито.
— Не съм значи?
— А сте ли?
— Да, съм.
— Тогава защо, за Бога, господин Пилбийм, не сте ни казали досега? — запита лейди Констанс. — И защо още не сте сторили нещо по въпроса? Е, къде е той? Казахте, че в бюрото на брат ми го нямало. Да не би да го е дал на някой друг?
— Дал го на Бийш.
— Бийш? — Лейди Констанс се озърна в недоумение. — Бийш?
— Ако четем между редовете — намеси се лейди Джулия, — мисля, че има предвид Бийч.
Лейди Констанс нададе възклицание, което прозвуча почти като боен вик. Тя не се бе надявала на толкова благоприятен обрат. Нейна светлост питаеше непробиваема вяра в способността си да наложи своята воля над домашния персонал.
— Бийч? — В очите й припламнаха искри. — Бийч ей сега ще ми се яви.
Пилбийм се изкиска от сърце.
— Той може и да ви се яви — рече, — но не вярвам да цъфнете и да вържете от тая работа. Да цъфффнете и да въррржете.
Лейди Джулия бе приключила с диагнозата си.
— Извинете ме за личния въпрос, господин Пилбийм — намеси се тя, — но случайно да сте на градус?
— Да, случайно — усмихна й се лъчисто Пилбийм.
— Така си и помислих.
Лейди Констанс бе заинтригувана не толкова от физическото състояние на детектива, колкото от мистичната завоалираност на неговата реч.
32
В смътен и неразбран смисъл, по името на обърканите изказвания на членовете на „Клуба Пикуик“ на Чарлс Дикенс. — Б.пр.