Ужасните думи предизвикаха кънтяща тишина. Тримата съзаклятници твърде добре си представяха посоката, в която един разхождащ се Пърси Пилбийм би отправил своите стъпки.
— Благодаря ти, Бийч — изпъшка глухо лейди Констанс.
Икономът се поклони и се оттегли. Тишината остана да виси над салона. Сър Грегъри приближи с тежки стъпки прозореца и се загледа навън в нощта. Почти му се струваше, че вижда върху звездното небе, изписана с огнени букви, историята със стридите.
Лейди Констанс изпусна тътнеща въздишка.
— Сега вече ще останем без нито един приятел!
Лейди Джулия запали цигара.
— Бедният стар Майлс! Отиде му на кино доброто именце!
Сър Грегъри се извърна от прозореца.
— Ония момчета от Местния комитет сега навярно ще дадат номинацията на стария Билингс. — Лицето му на готвач от епохата на Регентството33 се изкриви от болка и гняв. — И къде, по дяволите, се е разбързало това човече? Толкова ли не можа да изчака поне да поговорим? Че аз специално заради него си взех чековата книжка. Той знае, че съм готов да му дам петстотин лири. Обзалагам се, че никога няма да получи толкова от оня негов Тилбъри. Аз познавам Тилбъри. Чувал съм какво се говори за него. Скръндза. Пилбийм ще хвърля шапка, ако успее да му измъкне и две стотачки.
— Жалко, че го подразни така, Кони — ласкаво издума лейди Джулия. — Предполагам, че сега не го е грижа за парите. Това, което всъщност иска, е да бъде гаден и да си го върне претъпкано.
— А според мен жалкото е — парира лейди Констанс с несъкрушимия дух на една Кийбъл, — че сър Грегъри изобщо се е доверил на личност като Пилбийм. Можел е да се досети, че не бива да го прави.
— Именно — съгласи се лейди Джулия. — Напълно безумна постъпка от негова страна.
Този неочакван съюз обърка редиците на сър Грегъри Парслоу. Той взе да пелтечи.
— Вижте, човекът ми е вършил работа преди по… по един личен въпрос и тогава ми се стори буден и предприемчив. Затова отидох и го наех напълно естествено, както би сторил всеки на мое място. И през ум не ми е минавало, че не бива да му се доверявам.
— Дори и след като видяхте тия негови мустачки? — попита лейди Джулия. — Е, какво пък, Кони, всяко зло за добро. Сега поне, ще можем да говорим с Кларънс и да му избием от главата всякакви мисли да дава парите на Рони.
— Вярно — съгласи се лейди Констанс и живна.
Докато изговаряше тези думи, вратата се отвори и в стаята влезе Пърси Пилбийм.
Всеки, както добре го е казал поетът, е обичан от някого на този свят, от което би следвало да се очаква, че нейде по света се намираха лица, грейващи дори и при появата на Пърси Пилбийм. Но никога, дори от родната си майка, ако имаше родна майка, или от любящата си леля, ако имаше любяща леля, той не би могъл да получи по-любвеобилен прием от този, с който сега го удостоиха лейди Констанс Кийбъл, лейди Джулия Фиш и сър Грегъри Парслоу-Парслоу, баронет, от Мачингъм Хол. Самият Дядо Коледа можеше само да мечтае за по-топло посрещане.
— Господин Пилбийм!
— Ама господин Пилбийм!
— Пилбийм, стари приятелю!
— Влезте, господин Пилбийм!
— Седнете, господин Пилбийм!
— Пилбийм, драги, заповядайте столче.
— Как е главоболието ви, господин Пилбийм?
— По-добре ли се чувствате вече, господин Пилбийм?
— Пилбийм, старче, тук ми се намира една пура, която мисля, че ще ви хареса.
Погледът на детектива обикаляше троицата с нарастващо изумление. Всичките му дедуктивни способности бяха безсилни да обяснят подобен изблик на радушие. Той бе дошъл насам в очакване на десетина крайно тягостни минути, подтикван единствено от обстоятелството, че бизнесът все пак си беше бизнес, и след като омразното хайванче се бе нагостило с, кажи-речи, целия ръкопис на Галахадовите „Спомени“, тази група тук се очертаваше като единствения възможен източник на парични постъпления.
— Благодаря — каза той, приемайки стола.
— Благодаря — каза, вземайки пурата.
— Благодаря — каза, в отговор на запитването за здравето си. — Да, вече съм доста по-добре.
— Това е чудесно — потупа го по рамото сър Грегъри.
— Отлично — обади се лейди Констанс.
— Превъзходно — допълни лейди Джулия.
Когато тези химни на радостта утихнаха, настъпи онова моментно смълчаване, което неизбежно обхваща всяка група хора, канещи се да пристъпят към делови въпрос. Очите на Пилбийм щъкаха напрегнато от лице на лице. Той трябваше да изиграе един перфектен блъф и събираше сили да го стори.
— Дойдох във връзка с… онова — рече накрая.
— Да, да, да — извика сър Грегъри. — Вие сте премислили всичко, и…
33
Има се предвид периодът на управление на принц-регента Джордж, Уелски принц, който управлява страната от 1811 до 1820 г. поради психическото заболяване на баща си Джордж III. Нравите в двореца по време на управлението му са били подчертано волни и чревоугодни. — Б.ред.