Скаре, по-добър по английски от Сайер, реши да посредничи при комуникацията:
— Господин Бай — подхвана той, — какво да преведа на Юман?
Индиецът погледна изкосо Гюндер.
— Искам да прибера сестра си вкъщи. Тя така и не стигна до къщата му. Нейният дом е в Индия.
Гюндер заби поглед в краката си. Беше забравил да си лъсне обувките. В момента сивееха от прах. Наум умоляваше шурея си с предложения, които не би успял да изрече на глас. Да му предложи пари? Нали Пуна спомена, че брат ѝ живее в крайна бедност. Гюндер се засрами заради мислите си.
— Нека първо да поговорим — предпазливо рече той.
— No discussion24 — отсече Бай и стисна устни.
Изглеждаше разгневен. Не опечален от смъртта на сестра си, не съсипан от мъка, не ужасѐн от случилото се, което полицаите му описаха в най-големи подробности, а разгневен. Настъпи мълчание, докато четиримата души в кабинета изчакваха ответна реакция. Гюндер нямаше сили да се позовава на съпружеските си права, да се аргументира с юридически постановления или разпоредби в норвежкото и индийското законодателство, нито да говори за кървящото си сърце. Чувстваше се напълно омаломощен.
— Имам една молба — най-сетне подхвана той с разтреперан глас. — Само една. Елате да видите къщата ми — дома, който исках да осигуря на Пуна!
Бай не отговори. Лицето му придоби сурово изражение. Гюндер наведе глава. Скаре погледна настойчиво индиеца. Въпросът на младия полицай прозвуча като подкана, граничеща със заповед.
— Искате ли да видите къщата на господин Юман? За него е важно да ви я покаже.
Бай вдигна рамене. На Гюндер му се прииска земята да се отвори, да го погълне и той да потъва в мрачните ѝ недра, докато стигне при Пуна. И най-сетне да намери покой. От този непреклонен мъж с гневно изражение. От всички неволи. От Марие, която вероятно щеше да се лигави като слабоумна, ако изобщо се събуди. Главата му започна да шуми. Ще припадна, помисли си той. Никога през живота си не съм губил съзнание. И този път не припадна. Усети как и неговото лице се стегна и придоби суров вид.
— Would you like to see Mr. Jomann’s house?25 — повтори Скаре, изговаряйки прекалено прецизно всяка сричка, все едно говореше на дете.
Най-сетне Бай кимна равнодушно.
— Да тръгваме тогава — нетърпеливо подкани Гюндер и скочи от стола.
Предстоеше му важна задача и искаше да действа, докато още има сили. Бай се поколеба.
— We go in my car. I take you back to hotel.26
— Съгласен ли сте? — попита Скаре и погледна Бай, който отново кимна.
Двамата мъже тръгнаха по коридора рамо до рамо, тежкият широкоплещест Гюндер с плешиво теме и тъмният, слабичък Бай с гъста синьочерна коса.
Скаре се помоли наум Бай да омекне поне малко. Понякога господ чуваше молбите му.
Върна се в кабинета на Сайер и извади пликче желирани бонбони от джоба си. Разкъса пликчето. Чу се шумолене от найлонова опаковка.
— Нима още не си се разделил с вярата си в бога? — попита Сайер.
Огледа го изпитателно, но не враждебно.
Скаре си взе един бонбон.
— Зелените са най-хубави — отклони въпроса той.
— Все повече неща започват да я разклащат, нали?
— Като малък лапвах бонбона, изчаквах захарта да се разтопи в устата ми — невъзмутимо продължи Скаре — и го изваждах. Ставаше съвсем прозрачен, като желе. Бонбоните са по-вкусни без захар — замислено отбеляза той.
Цяла вечност смука бонбона в устата си и го извади.
— Ето, виж!
Прозрачното желе се олюляваше, залепнало на пръста му.
— Страхливец — усмихна се Сайер.
— Ами ти? — погледна го Скаре. — Как се спогаждате с онази сила?
— Какво имаш предвид? — повдигна вежди Сайер.
— Веднъж ми сподели, че си заклет атеист, но си измислил нещо друго, на което да се осланяш. Странна работа. Всички имаме нужда от нещо, в което да вярваме.
25
Would you like to see Mr. Jomann’s house (англ.) — Искате ли да разгледате къщата на господин Юман — Бел.прев.
26
We go in my car. I take you back to hotel (на неправилен английски) — Ще отидем с моята кола. После ще ви закарам до хотела. — Бел.прев.