— Да, вярвам в определена сила. Но двамата е нея съществуваме като независими една от друга величини. Не общуваме помежду си.
— Иначе казано: смайващи взаимоотношения. Не можеш да я попиташ нищо, нито да се скараш с нея.
— Ти това ли правиш по време на вечерната молитва?
— И това.
Скаре си взе червен бонбон.
— Помоли се за Гюндер — поръча му Сайер.
Облече си якето и тръгна към вратата. Изгаси осветлението.
— May the force be with you27 — промърмори Скаре.
Гюндер отвори вратата пред Бай. Неочаквано го изпълни тържествено умиление: Пуна би искала мъжът ѝ да посрещне гостоприемно брат ѝ. Ако сега Пуна можеше да види детинския им инат, щеше да смръщи вежди. Гюндер стискаше ядно зъби, а Шираз присвиваше очи. „Остава още малко и край“, успокои се Гюндер. Не че очакваше съдбата да му се усмихне. Просто си бе обещал да се постарае. Напуснаха града. В красивия есенен ден норвежката природа се разкри пред Бай в цялата си екзотична прелест. Гюндер започна да разказва. Използваше кратки изречения на английски, за да го разбира индиецът. Израснал съм тук. Живея в Елвеста, откакто се помня. Селцето е тихо и спокойно. Всички се познават. Къщата ми е построена през 1920-а година. Не е голяма, но е добре поддържана. Градина. Хубав изглед. И чудесна кухня, добави Гюндер. Бай гледаше непрекъснато през прозореца.
— В селото има магазини, банка, поща и кафене. Училище, детска градина, прекрасна църква. Искам да ти я покажа.
Бай мълчеше. Сигурно предчувстваше защо Гюндер щя го води там. До църквата в Елвеста — красива дървена пося тройка — върху лек наклон, все още покрит с тучна трева, се намираше гробището. Църквата, макар и доста семпла, блестеше в тъмната зеленина с ослепителна белота. Гюндер спря колата и излезе. Бай не помръдна. Гюндер обаче не се предаде. Вече осъществил първата част от плана си. Гюндер реши да изиграе и най-силния си ход. Мобилизира оставащите му сили, за да постигне целта си: да задържи покойната си съпруга. Отвори вратата на шурея си и зачака с настойчив вид. Бай слезе неохотно от колата и плъзна поглед над църквата и гробовете.
— Ако Пуна остане при мен, ще я погреба тук. Ще идвам на гроба ѝ всеки ден. Ще засадя цветя и ще ги поливам. Разполагам с много свободно време. Ще го посветя само на Пуна.
Бай не отговори, но слушаше. Поведението му не показваше дали харесва мястото, или не. Изглеждаше по-скоро учуден. Гюндер пое между гробовете. Бай го следваше на известно разстояние. Видя как Гюндер спря до един гроб и се приближи предпазливо.
— My mother. Poona would not be alone.28
Бай се взираше безмълвно в каменната плоча.
— Do you like it?29
Бай само вдигна рамене. Гюндер ненавиждаше този му жест. Пуна никога не правеше така: отговаряше ясно и еднозначно.
— А сега ще отидем в къщата — обясни Гюндер и се върна при колата.
Продължаваше да действа целенасочено, но започна да се изтощава. Пристигнаха пред дома му. Гюндер показа на Бай градината и откриващата се гледка.
— Apples. Very good apples.30
Бай кимна. Влязоха в преддверието. Гюндер го заведе в хола. Не спираше да му обяснява. Показа му кухнята и банята, а после и втория етаж. В къщата имаше две спални: една голяма за Гюндер и Пуна и друга, по-малка, за гости. Преди Марие спеше там, случеше ли се да остане за през нощта.
— Your room. If you came to visit. We wanted to invite you.31
Бай се вторачи в семпло обзаведената стая. Легло, постлано с кувертюра. Сини пердета и нощна лампа. Бай и този път не показа дали видяното му харесва. Продължиха да разглеждат другите стаи. На Гюндер му се искаше Бай да поговори с него, но индиецът не обели дума. Обиколиха всички стаи. Гюндер свари кафе и извади палачинки от хладилника. Марие ги беше приготвила: с масло, захар и канела. Нали в Индия използват много канела. Гюндер се надяваше шуреят му да ги хареса. Бай обаче не ги докосна. Не хареса и кафето, защото беше прекалено сладко. Гюндер се отчая.
— I must take my sister home32 — отрони Бай.
Гласът му бе изгубил предишната суровост, но продължаваше да звучи категорично. Гюндер не издържа. Свлече се по-надолу на стола и избухна в ридания. Беше му все едно какво ще си помисли индиецът. Сълзите бликаха неудържимо от очите му. Вече нямаше какво да каже. Използва всичките си запаси от увещания. Бай мълчеше. Часовникът на стената отмерваше безпощадно времето.
Гюндер изгуби представа колко дълго е плакал. В един момент забеляза раздвижване на дивана. Бай се бе изправил. Сигурно в знак на протест ще напусне къщата и ще върви пеш до града, предположи Гюндер. Бай обаче не го направи. Тръгна да обикаля из къщата. Гюндер не го последва. Нека зяпа колкото си иска. С крайчеца на окото си видя, че Бай разглежда снимката му с Пуна. После изчезна в кухнята. Гюндер продължаваше да седи на стола, а сълзите — да се стичат по бузите му. Бай излезе от кухнята и се качи на втория етаж. Гюндер чуваше леките му внимателни стъпки. Индиецът слезе и излезе на двора. Гюндер го зърна в градината. Застанал под ябълковите дръвчета, Бай гледаше разкриващия се пред очите му пейзаж. После влезе в къщата. Кафето изстина. Бай седна на края на дивана.
28
My mother. Poona would not be alone (англ.) — Майка ми. Пуна няма да е сама. — Бел.прев.
31
Your room. If you came to visit. We wanted to invite you (англ.) — Твоята стая. Ако ни беше дошъл на гости. Искахме да те поканим. — Бел.прев.