— Предпочитам го така. Не обичам брадатите, хеле пък с очила. Веднъж рекох да арестувам един такъв за нарушение на обществения ред, а той като отвори една уста, не ти е работа. Когато му я затворих по моя си начин, не за друго, а защото ме заболя главата от бръщолевенията му за разни граждански и какви ли не други права, нададе такъв вой, все едно, че е станало кой знае какво! Тогава, само за да млъкне и да има мир, му предложих да ме фрасне на свой ред, за да сме квит, и после — по живо, по здраво. А той, мръсникът, не само че отхвърли това ми арабийско предложение, ами после писа до къде ли не, че съм му устроил нарочна провокация по политически причини…
— Та Карл Велики — продължих аз — белязал своето властване със серия войни.
— Срещу кого?
— Срещу онези, срещу които французите винаги са воювали: италианците, германците и арабите.
— А освен във войните, как се е проявил в тънката част? — не пропусна Берю да прояви обичайното си любопитство.
— Отлично. Имал е пет законни съпруги. Изгонил първите две, а малко по-късно погребал останалите три.
— И при това му оставало време да управлява, че и войни да води… — изрече замислено Берю. — Имам чувството, че тогавашните жени не са били толкова взискателни в ебънта, колкото са днешните. Моята Берта например, не че ми е жена, ама така може да опъне петима, че душа да не им остане. И след това няма да могат да мислят даже за управление на кантора, камо ли за държава и войни!
— А при това той не се занимавал само с войни и жени, ами основал и училища. И между една война и друга намирал време да ги посещава.
— Я чакай, Карл Велики нямал ли е племенник на име Ролан?
— Твоята ерудиция започва да ме плаши, Дембо. Само че тук историята и легендата се разминават. Ролан не е бил племенник на Карл Велики и не арабите, а планинските баски са го убили.
— А как беше легендата, че нещо ми се губи…
— Ролан, племенник на Карл, предвождайки ариергарда на армията при изтеглянето й от Испания, навлязъл в прохода Ронсево. Тогава един предател на име Ганелон посочил на маврите пътя, по който той бил поел, и те се впуснали подир него.
— Трябва да е паднала голяма лупаница.
— И още как! В така настъпилата патаклама Ролан извадил меча си Дурандал и с него видял сметката на бол арабески, докато не рухнал под численото им превъзходство. Тогава, покрит с рани, разбрал, че всеки миг ще изплюе акта си за раждане, и понечил да счупи меча си о една скала. Но не мечът се счупил, а скалата се разцепила!
— Тук май легендаристьт е попресолил манджата. Сигурен ли си, че това е било меч, а не по-скоро пневматичен чук?
— В нищо не съм сигурен, Берю, просто ти предавам легендата такава, каквато е. Та след като се уверил, че не ще смогне да счупи меча, той легнал връз него и надул рога си, за да подаде сигнал за бедствие на чичо си Карл.
— Трябвало е да започне от това. Не е имал чувство за организация тоя пич! Да чака хептен да сдаде багажа, за да вика подкрепление, не е много хитро!
— Чуй сега края. Той толкова силно надул рога, че вените на шията му се пръснали, от което и умрял!
— Заключение: добрият фехтовач не е непременно и добър тромпетист. Какво ли би казал за тоя случай Луис Армстронг?
Документално четиво
Училищният бележник на малкия Берюдберг и някои последствия от него
Берюдберг-баща беше обхванат от изключителна ярост срещу най-малкия си син Каролус — десетгодишен хлапак, по-бузест и от задника на която и да е тъкачка на килими, червенокос и с вечно опулени от любопитство и удивление очи.
Та господин Берюдберг, иначе бъчвар по професия, сега размахваше бележника му и гневно крещеше:
— Заплес нещастен! Да получиш нула по смятане!3 И то от самия император! Правиш ни за резил!
Каролус плахо се опита да се защити:
— Ами беше трудно… Ти знаеш ли колко правят четири по две?
Неподготвен за този въпрос, Берюдберг-баща млъкна и се замисли. След малко, не намирайки достатъчно категоричен отговор, реши да замаже деликатната ситуация, като зашлеви силна плесница на хлапака.
— Ще те науча аз, мизернико, да взимаш баща си за мезе! И запомни добре следното: ако и следващата седмица донесеш подобни оценки, ще те спукам от бой!
Каролус се отдалечи, подсмърчайки. Тогава до господин Берюдберг с угрижено чело се приближи съпругата му.
— Мисля, че си прекалено строг с това дете — укори го тя. — Не ти стига, че преби брат му за това, че се е представил незадоволително по карловингознание… Ако искаш моето мнение, започва да ми писва от цялата тази школска истерия. Навремето, преди да бъде въведено задължителното образование, деца и родители живееха в разбирателство. Но откакто Големия Карл дойде на власт и реши, че всички трябва да бъдат образовани, започнаха кавгите в семействата. Аман от грандоманщините му!