— Аха, знаех си аз, че все нещо е имало! — радостно потри потни длани Дембо.
— Ще трябва да те разочаровам, приятелю. Липсват всякакви свидетелства да са встъпвали в плътски отношения. Просто силна мъжка симпатия.
— Ти пък винаги говориш, като че си прекарал пъхнат под леглата на всички крале, до нощните им гърнета.
— Досега достатъчно говорихме за импотентната страна на монарха, нека сега поговорим за потентната му такава.
— Абе, когат’ на един монарх масурът му е клюмнал, каква ти потентна страна можеш да очакваш от него?
— Не се заблуждавай, Берю. Има и изключения. Луи XIII проявил и силни страни наистина не без помощта на един забележителен човек: кардинал Дьо Ришельо, нареждащ се сред неколцината най-изявени министър-председатели в историята на Франция. Не случайно в аплодисментометъра „Ларус“ на него са отредени цели двайсет и пет реда, докато на Луи XIII — двайсет и един. Тоест четири реда в полза на Ришельо. А по принцип цифрите говорят; с тях няма шега. Този великолепен подарък бил направен от Мария Медичи към края на нейния период на немилост. Тя го вкарала в Лувъра, по-късно той се обърнал срещу й и тя прекарала остатъка от живота си в усилия да го бутне от пиедестала, на който го била сложила. Но така и не успяла да направи това благодарение на мъдростта на краля. А отношенията между краля и кардинала били доста странни. Двамата не се обичали, а в същото време никой от тях нямал по-сигурен приятел от другия. Кралят имал доверие в интелигентността и прозорливостта на Ришельо. Ришельо пък се борел за интересите на краля. В течение на успешната си кариера той следвал програма, състояща се от три главни точки: да неутрализира окончателно протестантите като политическа партия, да обезсили местните владетели и да отнеме от мощта на австрийския династичен род. И успял в тези си нелеки начинания. И въпреки всичко цялата страна била срещу него начело с двете кралици. Но с подкрепата на краля той преодолял всички трудности и се измъкнал от всички заговори срещу му. Имал своя полиция и усърдни агенти и удрял бързо и силно. Не се поколебал да обезглави Сен Марс, който бил влязъл в комплот с Испания с цел отстраняването и изгонването му. Бастилията била претъпкана с хора от всички съсловия, тъй като Негово преосвещенство не се взирал в детайлите — тоягата му се стоварвала върху главите както на редови поданици, така и на благородници, в случай че не вървят по правия път. Ришельо основал и Френската академия, където — носят се слухове — въпрос на време е да бъда приет и аз самият.20
— Берю въздъхна.
— Дуетът Луи XIII — Ришельо може и добре да е управлявал Франция, но обстановката едва ли е била забавна. Един крал с омекнало като локум на слънце черясло плюс един кардинал — то си е като фиеста без музика.
— Не се заблуждавай, Дембо. Под пурпурните си кардиналски одежди Ришельо отглеждал доста игрив смок.
Грамадата ме погледна невярващо. Мисълта за кардинал-фустогонец накърняваше представите му за свещенослужителите с висок сан. Да бе монах — добре. Образът на монаха-веселяк, който с бутилка вино в ръка гони булки, е нещо възприето от народа и в крайна сметка уседнало в неговото съзнание. Но подобно поведение от страна на едно високопреосвещенство за Берю бе шокиращо. Обясних му, че по онова време начинът на живот на носителите на висши санове в Църквата е бил твърде различен от днешния. И за да докарам докрай неговото възмущение, добавих:
— Той дори имал вземане-даване с племенницата си. Ако сравним неговия сексуален живот с този на краля, виждаме, че двамата са били много различни. Кралят-хубавеляк отблъсквал попълзновенията на дамите, докато Ришельо ги задирял, но те го сиктирдосвали. В заключение можем да кажем, че Луи XIII се изявил като добър крал, защото оставил до голяма степен Франция да бъде управлявана от Ришельо. А Ришельо бил голям министър, защото знаел къде са интересите на Франция и ги бранел тялом и духом. На стари години той взел като довереник и съветник един възхитър младок на име Мазарини. Когато през 1642 година тръгнал да умира, разяден от язви, той посочил на краля именно въпросния младок като свой наследник. Луи XIII го надживял само с няколко месеца. Бил хванал охтика и след дълга агония ритнал канчето през май 1643 година. Продължителността на тази агония му позволила да приведе нещата си в ред, преди да предаде Богу дух. Той наредил петгодишният тогава дофин да мине през Светото кръщение, а Мазарини да му бъде кръстник, с което заздравил позициите на последния. После уредил бъдещото регентство. С една дума — държал мебелите да бъдат опазени.
20
Увереността ми в това отношение укрепва, особено след издаването на настоящия капитален принос към историческата наука. Представете си как слизам по стълбите на Академията в одежди и с двувърха шапка на академик и докато минавам пред вдигнатите за почест шпаги на гвардията, мацките ме гледат, мен, който пък толкова много съм им оказвал почитание със своята шпага! (Бел. авт.)