А Луи XV след брака си получил сексуално вдъхновение и първото, което сторил, е да вземе на абордаж фамилията Нел. Опънал поред и четирите сестри Нел, въпреки че те приличали по-скоро на гренадири — по два метра високи и с хималайски носове. Но младостта си е младост — не подбира. Както добре знаеш, Берю, чак на по-зряла възраст ставаме махнаджии и се назлъндисваме, освен ако в някоя ситуация не се намеси факторът алкохол, карайки ни да се поддадем на авансите на някой крокодил, за което после ни е чоглаво. Та след като надянал трътките на въпросните сестри, той налетял на една никаквица от простолюдието на име Поасон. И тъй като в Двора не гледали с добро око на присъствието й, й дал титлата маркиза Дьо Помпадур, което било своего рода доста демократичен, та чак либерален акт.
— Абе, Тони, дали все пак да не отида утре да си прегледам дробовете на рентген? — прекъсна ме замислено Берю. — От време на време гаче игли ме пробождат..
— И, естествено, си мислиш за най-лошото, нали? За фаталния рак. Всеки от нас носи в себе си този страх. Но скоро няма да се намери илач за него, както и за други нелечими заболявания. По простата причина, че ако това стане, ще причини масова безработица и сред едрата лекарска мафия, и в големите фармацевтични компании. Сума ти хора от тези съсловия ще трябва направо да се регистрират за социални помощи. Да не мислиш, че досега някой и друг откривател не е намирал панацеята за едно или друго уж съдбоносно заболяване? Намирал го е, но по всякакъв начин гореупоменатите люде са го блокирали. Защото, както споменах вече, какво ще стане с тях, ако оставят разни изобретатели да се вихрят на воля? Капут, Capri c’est fini. Ни Капри ще видят вече, ни Сейшелските острови. Хората ще си се разхождат нагоре-надолу напълно здрави, без да се нуждаят от техните услуги, което си е направо кошмар.
Берю ме загледа стреснато.
— Тези неща, дето ги разправяш, Тони, ако са верни, не са никак хуманни…
— Светът, в който живеем, драги ми простодушен приятелю, е все по-малко хуманен. Хуманизмът си остана лелеяната, но недостижима мечта-мираж на идеалистите. Като Фата Моргана. Трепти някъде на знойния хоризонт, но колкото и да вървиш към нея, изплезил език, все не можеш да я достигнеш…
Ала позволи ми след това поредно малко отклонение да продължа все пак с нашата материя… Както вече казах, кралят загубил главата си по момата Поасон. Тя не се отличавала с нищо особено. Дори, ако се вярва на историческата мълва, била и нещо фригидничка. Ето това не е ясно при някои мъже: има си еди-кой си напълно прилична в леглото съпруга и току завъди някоя студена като риба любовница. Обратните случаи са напълно разбираеми: ако жената на индивида хикс е хладилник в леглото и той се захване да рути някоя необуздана нимфоманка, то си е и логически, и морално оправдано. А случаят с нашия Луи XV става още по-необясним, като се прибави и обстоятелството, че той де факто направил новоизлюпената маркиза и пръв съветник, и кралица на Франция. Тя вземала важните решения, независимо дали се касаело за война, мир или друг въпрос от значение. Наказвала онези, които по един или друг начин й намеквали за скромния й произход, и натирвала от двора всеки, който не й харесвал. Пред нея нямало човек, който да преде, независимо от титлата и сана си. Но курветините, играещи подобна ключова роля, съвсем не липсват в историята на Франция. От маркиза Дьо Помпадур нататък сексуалният живот на Луи XV добил направо френетичен характер. Запазвайки студенокръвната си любовница, той заонождал серийно цял сонм госпожички. Постепенно се превърнал в истинска бургия с иридиево острие! По този начин написал най-хубавите страници от любовната история на Еленовия парк. Някои люде си представят, че въпросното място било парк, в който на лунна светлина кралят заедно с цяла сюрия разгонени елени припкал подир голи-голенички дамички. Всъщност това било просто една част от Версай, където той си имал няколко закътани ебодрума. Но дори и без участието на елени, там ставали такива неща, за които дори аз не смея да се впускам в подробности, ако и да поназнайвам туй-онуй или по-скоро хуй-онуй.
Онова, което трябва да се признае на Луи XV, е, че по негово време развратът приема елегантни, изтънчени форми и бива възведен в ранга на изкуство. Именно тогава се появяват понятията либертин и съответно либертинаж като своеобразно мировъзрение, както и литературни произведения като например „Опасни връзки“24, отразяващи тази философия на живота.
По едно време, не щеш ли, мадам Дьо Помпадур взела, та се гътнала. И за да се утеши, Луи XV се хвърлил в обятията на една уруспийка. Ама истинска уруспия — профешънъл. Казвала се Жана Бекю. И с едно замахване на вълшебната си пръчица я превърнал в графиня Дю Бари. След като направил маркиза от една дъщеря на касапин и графиня от една брантия от занаята, просто не може да не му се признаят неговата демократичност и широта на духа. Ако трябва да нахвърлим една по-обща равносметка, истина е, че той изгубил Канада и някои други колониални владения. Но с това е спестил допълнителни несгоди на по-сетнешна Франция като допълнителните разправии в тези владения около национално-освободителните борби, които така й така ни създадоха известни проблеми и по принцип са доста досадни. В замяна на това пък купил от генуезците Корейка, което си е придобивка, още повече като се вземе предвид, че малко след това там се родил Наполеон. Освен този неоценим дар Луи XV сподобил Париж с най-големия площад на света, а именно площад „Конкорд“, нищо, че по-късно на него бил гилотиниран внукът му.