Выбрать главу
        И тя излязла, без да губи [1344] минутка даже, а Ивен стоял потиснат, угнетен: не знаел той какво да стори, дордето гледал тези хора, [1348] които трябвало след малко трупа да спуснат в гроба. Жалко, че от врага си не успял да вземе нищо!… Как ли щял [1352] във двора да докаже той, че е спечелил този бой? „Как бих си защитил честта — се питал той — пред наглостта [1356] на Ке? Той вечно ми намира недъзи, слабости… и мира аз нивга нямам, все успява за нещо да ме подиграва.“ [1360] А гаврите на Ке гнетели Ивен и толкоз му тежели, че чувствал болка във сърцето. Но всъщност то било отнето [1364] с един замах от Любовта. Насладата, която тя току-що му била дарила, би безвъзвратно заличила [1368] най-тягостното оскърбление. Онази дама отмъщение преследвала… С такава сила едва ли би му отмъстила, [1372] без Любовта фатален удар да нанесе. И не е чудо, че този удар през очите се стрелнал право към гърдите53. [1376] Когато си от меч ранен, ти, за да бъдеш изцерен със билки, трябва помощта на доктор. Ако Любовта [1380] засегне те, такава рана нанася ти, че тя ще стане по-непосилна и жестока, ако до теб е твоят доктор54. [1384] С подобна рана във душата,
вернуться

53

Ст. 1376: Топосът за любовта, която прониква през очите и засяда в сърцето на влюбения, води началото си от римските поети Вергилий Хораций и Овидий.

вернуться

54

Ст. 1384: По всяка вероятност тук Кретиен пародира мотива за раната, кървяща в присъствието на убиеца. Вж. бел. към ст.1184.