Ивен, Рицаря с лъва [bg]

от Бога, вместо този рицар
при тази тъжна хубавица
да бях довела! Аз не знам
защо мълчи той като ням, [1964]
защо стои като вдървен!“
Тя после дръпнала Ивен
встрани и заявила: „Няма
да ви ухапе тази дама! [1968]
Сеньор, наместо да мълчите,
опитайте да се сдобрите,
да прояви тя добра воля.
На свой ред аз ще я помоля [1972]
за прошка, че й причинихте
дълбока скръб, като убихте
мъжа й — Ескладос Льо Ру61.“
На колене, обзет от смут, [1976]
Ивен към дамата тогава
обърнал се: „Не се надявам,
госпожо, днес на снизхождение
и ще приема със смирение [1980]
каквото сте решила с мен
да сторите от този ден
насетне.“ — „Ако ви убия?“
„Кълна се, че за мен самия [1984]
това ще е най-висша чест.“
„Не съм се срещала до днес
с такъв човек. Под моя власт
поставяте се сам, без аз, [1988]
сеньор, да съм ви задължила62.“
„Госпожо, извънмерна сила
така ме кара да говоря
и всичко съм готов да сторя, [1992]
за да постигна изкупление
за тази смърт. Но провинение
аз всъщност нямам, разберете!“
„Нима? Тогава ми кажете [1996]
да знам как станаха нещата,
щом не била у вас вината,
макар че вие моя мил
съпруг в двубоя сте убил.“ [2000]
Той казал: „Нямах избор друг
в двубоя с вашия съпруг!
Нима убийство е, когато
нападнат си и с меч в ръката [2004]
от смърт и плен се отбраняваш
и тъй живота си спасяваш?“
„Напълно прав сте, затова
не взех аз вашата глава. [2008]
Но как аз бих си обяснила
отде се взе онази сила,
накарала ви да склоните
безмълвно да се подчините, [2012]
сеньор, на моите желания.
Ще ви простя без колебание,
но първо искам да науча
защо така със вас се случи.“ [2016]
„Уви, сърцето ми, госпожо,
това покорство ми наложи,
и нему подчиних се аз.“
„Кой има над сърцето власт?“ [2020]
„Очите.“ „Тях кой подчини?“
„Тях хубостта ви ги плени.“
„Каква вина пък има тя?“
„Тя в мен разпали любовта.“ [2024]
„Любов? Към кой?“ „Към вас!“ „Към мен?
Защо?“ — „Защото съм пленен
от обич: тя в кръвта ми бие.
За мен най-скъпото сте вие, [2028]
от мислите за вас сърцето
ще бъде цял живот обзето.
От себе си по-силно вас
обичам и под ваша власт [2032]
съм днес — или ме пощадете,
или главата ми вземете!“
„Ще пазите ли с меч в ръката,
сир, онзи извор във гората63?“ [2036]
„От всеки бих го защитавал!“
„Добре, да сключим мир тогава!“
Така те бързо се разбрали.
Вдовицата била събрала [2040]
васалите си на съвет,
затуй му рекла: „Най-напред
ще срещнете в онази стая
бароните ми. Те желаят [2044]
да си намеря нов съпруг —
та той да властва вече тук
и защитава всички нас.
Приемам брак да сключа с вас, [2048]
защото син сте на крал славен
и рицар, който няма равен64.“
Така придворната й мила
мечтата му осъществила. [2052]
Но най-доволен бил Ивен
от станалото в онзи ден
и към тържествената зала
за среща с пажове, с васали [2056]
отправили се след това.
Щом влезнал с вдигната глава,
Ивен ги впечатлил така,
че всеки скочил на крака [2060]
и сред почтителни поклони
чул как събраните барони
шептели: „По-достоен няма
за мъж на скъпата ни дама, [2064]
днес само най-отявлен враг
би бил против подобен брак.
И римската императрица
за мъж би взела този рицар65. [2068]
Дано до ден-два бъдат тук
като съпруга и съпруг.“
Щом вътре влязла госпожата
на малка пейка до стената [2072]
приседнала пред своя двор
и всеки вперил в нея взор.
Ивен подире й вървял,
в нозете й да седне щял, [2076]
но тя го вдигнала веднага,
а после, както се полага,
поискала от сенешала
пред умълчалата се зала [2080]
за ставащото да говори.
Той почнал с ясен глас: „Сеньори,
съседен крал реши война
да води с нашата страна. [2084]
Той иска да ни разгроми,
да вземе нашите земи.
Преди петнайсет дни да минат,
ще бъде всичко тук в руини. [2088]
От гибел, за да се спасим,
защитник е необходим.
Преди пет-шест години66 тук
владетелката ни съпруг [2092]
по ваш съвет избра, но той
загина в смъртоносен бой.
Днес никой не ни защитава,
а на жена не подобава [2096]
да се сражава с меч в ръката.
Тя, за доброто на страната,
мъж трябва пак да си намери
смел, с благородни маниери. [2100]
В момента спешно се налага
по ваш съвет съпруг веднага
да вземе, за да защитим
честта си и да съхраним [2104]
зачитания в този край
шейсетгодишен обичай67.“
Придворните се приближили
до дамата — те одобрили [2108]
предложената им идея
и коленичейки пред нея,
те дали й да разбере,
че тъй ще бъде най-добре. [2112]
След куп молби и увещания,
уж против своето желание,
тя рекла им: „Добре, приемам
заради вас за мъж да взема [2116]
до мен приседналия рицар.
Той с мен, най-клетата вдовица,
поиска брак да сключи днес,
да брани мен и мойта чест. [2120]
Той благодарност заслужава.
Аз досега не го познавах,
ала за него всички казват,
че храброст в битките показва, [2124]
че е прославен суверен
и син на краля Уриен.
Днес този мъж от знатен род
с най-благороден произход [2128]
поиска да е мой съпруг.
За рицаря, приседнал тук,
сте чували да се говори.
Ивен е той! Реших, сеньори, [2132]
за свой съпруг да го приема.“
„Госпожо, да не губим време —
й рекли те. — Не се бавете
и още днес се оженете. [2136]
Ще бъде грях дори и час
да губим! Вслушайте се в нас!“
Без съпротива, тя зачела
молбите им, като приела [2140]
да стане всъщност туй, което
допадало й на сърцето68.
Нали най-верните й хора
я молели така да стори. [2144]
Та как не би се съгласила
и как ли би се усъмнила
тя в техния добър съвет?
Дори жребец, летящ напред, [2148]
пришпориш ли го, по-бърз става!
И пред бароните тогава
те сключили тоз брак желан.
След благослов на капелан [2152]
Ивен и госпожа Ландюк
били съпруга и съпруг.
А пък херцог дьо Ландюдет,
известен с подвизи безчет, [2156]
й бил баща. След туй в палата
се разгоряла веселбата.
На сватбата дошли прелати —
архиепископи, абати, [2160]
особи знатни и васали
на празника им се събрали.
Аз пищността на тържеството
не ще описвам тук, защото [2164]
би ми отнело много време.