Галантно, според етикета,
прегърнал я, а тя обзета
от радост също го прегърнала
и тъй при свитата се върнали. [2388]
Не съм чул нийде някой друг
с гостоприемство като тук
да е посрещан по света.
Не ще описвам щедростта, [2392]
ни грижите им изобилни,
че думите ми са безсилни.
Ще ви разкажа аз все пак
за нещо любопитно: как [2396]
с добрата воля на съдбата
съюз на слънцето с луната
настъпил. За кого говоря?
За онзи рицар, който в двора [2400]
блестял със храброст, с ум и чест,
каквито никой рицар днес
във кралството не притежава.
И както слънцето огрява [2404]
с лъчите всички, тъй и той,
с прославата си на герои —
над всички рицари блестял
и служел им за идеал. [2408]
Сега ще разберете вие,
че зад луната пък се крие
девица мила и почтена,
с неземна хубост надарена [2412]
и със коса като смола.
На всички в замъка била
известна с името Люнет69.
Със добродетели безчет [2416]
блестяла и сеньор Говен
от хубостта й бил пленен70.
„Приятелко — й казвал — мила“,
от смърт защото е спасила [2420]
Ивен. На смелата девица
обрекъл се тоз храбър рицар
и обещал да й помага.
Разказала му тя веднага [2424]
как първо в каменната зала
Ивен от смърт е отървала,
и как тя след известно време,
след увещания големи, [2428]
склонила госпожа Ландюк
Ивен да вземе за съпруг.
При чутото се просълзил
от смях Говен и заявил: [2432]
„Дарете ме със тази чест
да бъда рицар ваш от днес,
в добро и зло, във всеки час
ще бъда винаги до вас. [2436]
Дано един ден не решите
с друг рицар да ме замените.
Бъдете вечно моя дама!“
вернуться
Ст. 2415: Етимологията на името Люнет е била предмет на множество хипотези. Най-съответстваща на контекста на романа е тази на Р. Ш. Лумис: Люнет означава „малка Луна“. Така може да се обясни и внезапното привличане между Люнет и Говен. Келтските корени на Говен препращат към героя от Мабиногион Гури, наричан също Гуалткурин — „Коси от слънчев лъч“. Спорел някои романи (например Смъртта на крал Артур) силата на Говен нараства по обед, когато слънцето е в своя зенит.
вернуться
Ст. 2418: Рицарите на Кръглата маса обикновено са обвързани сърдечно с една-единствена дама. В това отношение Говен е изключение: заради многобройните си и мимолетни сърдечни връзки някои коментатори го наричат „рицарския Дон Жуан“. Тук любовният „роман“ на Люнет с Говен е по-скоро блед отзвук от любовната страст на Ивен по дамата от Ландюк. Този похват на верижно влюбване ще влиза в честа употреба във френската комедия от епохата на класицизма. Но и в романа на Кретиен този епизод има ако не откровено комичен, то най-малкото чисто развлекателен характер. От тази любов не ще последва нищо важно за развоя на събитията в романа.