Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Тя със признателност голяма [2440] отвърнала му и обет си дали те, че занапред във дружба дните им ще минат. А в тоз момент над шейсетина [2444] красавици от знатен род с най-благороден произход, развличали се в кръшен смях. А и мъжете редом с тях [2448] се веселели: със милувки, с прегръдки нежни и с целувки забавно празникът минавал. Но най доволен бил тогава [2452] Ивен, защото бил успял с достоен прием своя крал да срещне. А жена му мила такива грижи проявила, [2456] че някой би ги взел за зов към авантюри и любов. Уви, вред шества глупостта — не е любов учтивостта! [2460] Ако на някого се струва любезността любов, рискува да бъде обявен за смешен заради извода си грешен [2464] и тъй отблъсква добротата. А седмицата във палата преминала в игри, веселие и възхитително безделие — [2468] в горите ходили на лов, в потоците на риболов или на излет по земите и замъците, придобити [2472] чрез брака на Ивен наскоро. Развличали се всички хора с най-ведри чувства във душата. Настъпил край за тържествата [2476] и крал Артур решил тогава на дълъг път да се отправи. Ала преди да си заминат, придворните му домакина [2480] обсипали с молби безброй да тръгне с тях на път и той. Заубеждавал го Говен: „Нима, приятелю Ивен, [2484] от тези сте, които бракът заставя да избягват всяко предизвикателство? За срам е който се отказва сам [2488] от съществуване достойно, за да живее по-спокойно. Когато доблестният рицар си има дама хубавица, [2492] туй повече го задължава да търси почести и слава. Загубва нейната любов мъжът, ако не е готов [2496] заради нея да се бори и подвизи безчет да стори. Строшете брачните окови, ще идем на турнири нови [2500] с триумф там да се отличите, а не ревнив тук да стоите. Елате! Рицарят воюва дори главата да му струва71. [2504] В двубои смело се впуснете и нова слава спечелете. Не чакайте. С мечтите само не се постига чест голяма72. [2508] Държането ви ме тревожи, а мъжката ни дружба може и да пострада, но не смятам, че точно в мен ще е вината! [2512] Когато дълго продължава, насладата ни отегчава и често много ни дотяга. Ала когато се налага [2516] да я постигнем търпеливо, това ни прави по-щастливи. Да чакаш радост в любовта, туй означава във жарта [2520] дърво зелено да се хвърли. Изпърво то ще се опърли, а след това ще запламти. Когато с нещо свикнеш ти, [2524] е трудно да се разделиш със него, даже да държиш да стане. Ще ви кажа честно — и аз не бих напуснал лесно [2528] жена тъй хубава. За Бога, бих се побъркал от тревога от болка и от притеснение да взема трудното решение! [2532] Човек съвети бързо дава, но с тях не се съобразява, когато лично го засягат. Съветниците най дотягат, [2536] когато проповеди казват, а те самите не ги спазват73.“ Така Говен през онзи ден съветвал рицаря Ивен. [2540] Той доводите не оспорил, но искал първо да говори с жена си — щом не възразява, за зло или добро, тогава [2544] и той в Бретан би се завърнал. Ивен веднага се обърнал към своята съпруга млада със страх, че ще я изненада, [2548] и рекъл: „Драга ми съпруго, кълна се, че освен вас друга за мен по-скъпа в тоз свят няма. Отправям ви молба голяма [2552] да сторите това, което, което желае с трепет днес сърцето Жена му, отзивчива, мила, на своя мъж не възразила, [2556] но пожелала да узнае все пак молбата му каква е, а след това да обещава. Ивен признал, че се надява [2560] в турнири нови да се бие и с почести да се покрие, та за страхлив74 да го не смятат.

71

Ст. 2504: Говен увещава Ивен да тръгне с него в търсене на приключения и турнири, защото бездействието (recreantise) е пагубно за рицаря. Пред същата дилема е изправен и Ерек от романа Ерек и Енида, но със съществената разлика, че Ерек тръгва на път със съпругата си Енида, докато Ивен ще предпочете компанията на Говен.

72

Ст. 2508: И тук Кретиен перифразира известна поговорка (вж. Моравски, цит.съч., №136).

73

Ст. 2538: Думите на Говен от стих 2513 насам са набор от морализаторски клишета. Връзка между тях не следва да се търси. В конкретната повествователна ситуация те си остават чуждо слово, реторическо украшение (ornatus).

74

Ст. 2563: Оригиналът използва думата «recreant» (бездеен) — тежко провинение за един рицар. Вж. бел. към ст.2504.