Тя със признателност голяма [2440]
отвърнала му и обет
си дали те, че занапред
във дружба дните им ще минат.
А в тоз момент над шейсетина [2444]
красавици от знатен род
с най-благороден произход,
развличали се в кръшен смях.
А и мъжете редом с тях [2448]
се веселели: със милувки,
с прегръдки нежни и с целувки
забавно празникът минавал.
Но най доволен бил тогава [2452]
Ивен, защото бил успял
с достоен прием своя крал
да срещне. А жена му мила
такива грижи проявила, [2456]
че някой би ги взел за зов
към авантюри и любов.
Уви, вред шества глупостта —
не е любов учтивостта! [2460]
Ако на някого се струва
любезността любов, рискува
да бъде обявен за смешен
заради извода си грешен [2464]
и тъй отблъсква добротата.
А седмицата във палата
преминала в игри, веселие
и възхитително безделие — [2468]
в горите ходили на лов,
в потоците на риболов
или на излет по земите
и замъците, придобити [2472]
чрез брака на Ивен наскоро.
Развличали се всички хора
с най-ведри чувства във душата.
Настъпил край за тържествата [2476]
и крал Артур решил тогава
на дълъг път да се отправи.
Ала преди да си заминат,
придворните му домакина [2480]
обсипали с молби безброй
да тръгне с тях на път и той.
Заубеждавал го Говен:
„Нима, приятелю Ивен, [2484]
от тези сте, които бракът
заставя да избягват всяко
предизвикателство? За срам
е който се отказва сам [2488]
от съществуване достойно,
за да живее по-спокойно.
Когато доблестният рицар
си има дама хубавица, [2492]
туй повече го задължава
да търси почести и слава.
Загубва нейната любов
мъжът, ако не е готов [2496]
заради нея да се бори
и подвизи безчет да стори.
Строшете брачните окови,
ще идем на турнири нови [2500]
с триумф там да се отличите,
а не ревнив тук да стоите.
Елате! Рицарят воюва
дори главата да му струва71. [2504]
В двубои смело се впуснете
и нова слава спечелете.
Не чакайте. С мечтите само
не се постига чест голяма72. [2508]
Държането ви ме тревожи,
а мъжката ни дружба може
и да пострада, но не смятам,
че точно в мен ще е вината! [2512]
Когато дълго продължава,
насладата ни отегчава
и често много ни дотяга.
Ала когато се налага [2516]
да я постигнем търпеливо,
това ни прави по-щастливи.
Да чакаш радост в любовта,
туй означава във жарта [2520]
дърво зелено да се хвърли.
Изпърво то ще се опърли,
а след това ще запламти.
Когато с нещо свикнеш ти, [2524]
е трудно да се разделиш
със него, даже да държиш
да стане. Ще ви кажа честно —
и аз не бих напуснал лесно [2528]
жена тъй хубава. За Бога,
бих се побъркал от тревога
от болка и от притеснение
да взема трудното решение! [2532]
Човек съвети бързо дава,
но с тях не се съобразява,
когато лично го засягат.
Съветниците най дотягат, [2536]
когато проповеди казват,
а те самите не ги спазват73.“
Така Говен през онзи ден
съветвал рицаря Ивен. [2540]
Той доводите не оспорил,
но искал първо да говори
с жена си — щом не възразява,
за зло или добро, тогава [2544]
и той в Бретан би се завърнал.
Ивен веднага се обърнал
към своята съпруга млада
със страх, че ще я изненада, [2548]
и рекъл: „Драга ми съпруго,
кълна се, че освен вас друга
за мен по-скъпа в тоз свят няма.
Отправям ви молба голяма [2552]
да сторите това, което, което
желае с трепет днес сърцето
Жена му, отзивчива, мила,
на своя мъж не възразила, [2556]
но пожелала да узнае
все пак молбата му каква е,
а след това да обещава.
Ивен признал, че се надява [2560]
в турнири нови да се бие
и с почести да се покрие,
та за страхлив74 да го не смятат.
вернуться
Ст. 2504: Говен увещава Ивен да тръгне с него в търсене на приключения и турнири, защото бездействието (recreantise) е пагубно за рицаря. Пред същата дилема е изправен и Ерек от романа Ерек и Енида, но със съществената разлика, че Ерек тръгва на път със съпругата си Енида, докато Ивен ще предпочете компанията на Говен.
вернуться
Ст. 2508: И тук Кретиен перифразира известна поговорка (вж. Моравски, цит.съч., №136).
вернуться
Ст. 2538: Думите на Говен от стих 2513 насам са набор от морализаторски клишета. Връзка между тях не следва да се търси. В конкретната повествователна ситуация те си остават чуждо слово, реторическо украшение (ornatus).
вернуться
Ст. 2563: Оригиналът използва думата «recreant» (бездеен) — тежко провинение за един рицар. Вж. бел. към ст.2504.