78
Ст. 2681: Става дума за английския град Уинчестър, който по времето на Кретиен е бил своеобразна втора столица на Великобритания, след Лондон. И тук наблюдаваме неправдоподобно споменаване на местата на действие: от една страна, дворът на Артур е в Уелс, от друга, приключенията на Ивен протичат в континентална Бретан.
79
Ст. 2684: Оригиналът използва формулата «разказът гласи» (li contes dist), с която авторът поставя своя роман под знака на друг източник. В естетиката на средновековната литература оригиналността не е ценност. Критерий за стойност на творбата е тя да черпи своя сюжет от стари извори. Затова авторите често прибягват до така наречената литературна мистификация — похват, при който авторът приписва своята творба на друг, най-често анонимен автор — или до формули от типа на «разказът гласи». Доколкото литературната мистификация или формулировки като въпросната са крайно неопределени, имаме основание да разглеждаме този похват като прикриване на автора и на първоизточника. На преден план излиза текстът, който публиката възприема непосредствено. В този смисъл формулата «разказът гласи» може да се тълкува и като автореференциален: текстът утвърждава единствено себе си като смислообразуваща инстанция.
80
Ст. 2693: Още в първия си роман