Выбрать главу
        Че почва втората година Ивен така и не разбрал. През август крал Артур събрал [2680] в град Честър78 своя двор… Но ден преди това в турнир Ивен се бил — там слава на герой, според мита79, спечелил той. [2684] С Говен в нощта, щом паднал мрак, те си устроили бивак извън града, че не желали да бъдат в свитата на крал и [2688] потърсили усамотение. Но да изкаже поздравления за подвизите многобройни, със група от най-славни воини, [2692] сам крал Артур дошъл при тях80. Сред приказки, шеги и смях Ивен внезапно пребледнял, досещайки се, че бил дал [2696] на своята жена обет. От угризения обзет, че е излъгал свойта дама изпаднал той в тъга голяма, [2700] не се сдържал и от очите от срам потекли му сълзите. Тогава страдащият рицар видял, че някаква девица [2704] лети към шумния им стан, възседнала един кон вран. Пред тях се спряла и веднага, без някой друг да й помага, [2708] тя скочила от стремената. Щом разпознала сред тълпата Артур, наметката свалила, почтително се поклонила [2712] и в шатрата пред него спряла. За миг не се поколебала и казала, че има чест от господарката си днес [2716] да поздрави Артур, Говен и всички други без Ивен, защото бил голям хитрец, лъжец, мошеник и подлец [2720] защото, паднал под властта неудържима на страстта, обета си е той забравил и дамата е изоставил. [2724]
        «Той чувствата на мойта дама погази с подлост и измама. За него всичко бе игра, с жена си той се подигра, [2728] като с грабителски ръце открадна нейното сърце, хитрувайки, че от любов да стори всичко е готов. [2732] Но истинският влюбен знае, че взетото сърце мечтае със другото да се сберат и заедно да затуптят. [2736] Крадците само се преструват, че силни чувства ги вълнуват и лъжат другите, додето отнемат им със взлом сърцето. [2740] Ивен жена си оскърби и нейното сърце разби, защото в срок не се завърна и клетото сърце не върна, [2744] напук на рицарските нрави. Ивен, ти лесно май забрави, че срокът бе една година.
вернуться

78

Ст. 2681: Става дума за английския град Уинчестър, който по времето на Кретиен е бил своеобразна втора столица на Великобритания, след Лондон. И тук наблюдаваме неправдоподобно споменаване на местата на действие: от една страна, дворът на Артур е в Уелс, от друга, приключенията на Ивен протичат в континентална Бретан.

вернуться

79

Ст. 2684: Оригиналът използва формулата «разказът гласи» (li contes dist), с която авторът поставя своя роман под знака на друг източник. В естетиката на средновековната литература оригиналността не е ценност. Критерий за стойност на творбата е тя да черпи своя сюжет от стари извори. Затова авторите често прибягват до така наречената литературна мистификация — похват, при който авторът приписва своята творба на друг, най-често анонимен автор — или до формули от типа на «разказът гласи». Доколкото литературната мистификация или формулировки като въпросната са крайно неопределени, имаме основание да разглеждаме този похват като прикриване на автора и на първоизточника. На преден план излиза текстът, който публиката възприема непосредствено. В този смисъл формулата «разказът гласи» може да се тълкува и като автореференциален: текстът утвърждава единствено себе си като смислообразуваща инстанция.

вернуться

80

Ст. 2693: Още в първия си роман Ерек и Енида Кретиен въвежда ситуация, при която не рицарят се представя пред Артур, за да му отдаде своята почит, а обратно — Артур се придвижва, включително и със своето обкръжение, до мястото, където се намира героят, за да му засвидетелства своето уважение. Смисълът на тази ситуация ясен: със своите подвизи героят е станал своеобразен център на рицарството, около който вече гравитира и кралският двор. Мотивът се среща и в Персевал или разказ за Граала. Използван е често и от подражателите на Кретиен дьо Троа.