Выбрать главу
Свети Йоан отдавна мина. [2748] Тоз празник бе определен за краен срок — на този ден да си пак в своя дом, нали! Ивен, ти всичко провали [2752] и от това най-много страда сега съпругата ти млада. На срока дните в свойта стая тя отбелязваше — да знае [2756] до края колко й остават. Щом някой влюбен е, тогава за другия все мисли той и няма ден и нощ покой. [2760] Животът става немислим далече от човек любим. Но ти със своите игри предаде всички ни, дори [2764] довереницата — онази, която те от смърт опази. Ти дамата ни оскверни и на обета измени. [2768] След сторените й обиди тя не желае да те види, а пръстена й — ценна вещ, държи чрез мен да й дадеш [2772] обратно!» Гневната девица ругала смаяния рицар, а после от Ивен насила тя бързо пръстена свалила. [2776] Със всичките си взела сбогом, но без Ивен, защото много го мразела и тя самата за подлостта към госпожата. [2780] Объркан, страдащ, унизен, отчаян и обезверен, обхванат от небивал срам, той искал да остане сам, [2784] във вдън земята да се скрие, та никой да не го открие, направо да потъне в ада и там в безмълвие да страда. [2788] Ивен жестоко се винил, че на жена си причинил злини, че щастието вече сам той прогонил е далече. [2792] След тежката самоприсъда за сир Ивен животът бъден бил от смъртта дори по-страшен. Съвсем покрусен и уплашен, [2796] че вече трудно се владее и има риск да полудее, излязъл. Кой да предположи какво душата му тревожи, [2800] че да го спре? Ивен навън в нощта като в кошмарен сън поел — със болка във душата и със световъртеж в главата, [2804] като същински луд. И ето, че той, вървейки през полето и не намирайки утеха, разкъсал новата си дреха [2808] и хукнал гол. След час, след два ли смутени рицари, васали потърсили го по мерите, в градините и из горите, [2812] но никъде не го открили. Той, както тичал с всички сили, не щеш ли, срещнал сред нивята младеж с лък и стрели в ръката. [2816] И всичките му пет стрели по-остри от бръснач били. Ивен за миг се посъвзел, оръжието му отнел [2820] насила, въпреки че бил отпаднал духом и унил и че напълно бил забравил какъв е и какво е правил. [2824] Така, с лъка и със стрелите, той се преселил във горите, като дивак живял от лов и дивеча ядял суров81. [2828] Един ден, както гол вървял, край горска къща той съзрял отшелник, който разоравал тревясала земя корава. [2832] Отшелникът го забелязал, че приближава, и си казал, че голият най-вероятно е луд, и се прибрал обратно [2836] в колибата си. Но той бил тъй милосърден, че решил на своето прозорче тясно да сложи малко хляб и прясна [2840] вода. Едва ги той оставил, и скитникът, без да се бави, веднага в хляба зъби впил. Коматът твърд и черен бил [2844] и никога до този ден подобен не бил ял Ивен: бил целият покрит със плесен и несъмнено бил замесен [2848] от много евтино брашно, примесено със плява. Но пристигналият в своя глад комата кисел, сух, баят [2852] с наслада почнал да преглъща. И хлябът черен се превръща в най-вкусно нещо, щом си гладен. Ала дошлият бил и жаден, [2856] изпил веднага той водата и пак потънал във гората, за прежния живот суров на изпитания и лов. [2860] Отшелникът във страх дълбок горещо молил Господ-Бог безумецът да се не връща пред неговата скромна къща. [2864] Но който своята прехрана открива нейде, без покана, обича да се връща пак. Отшелникът пред своя праг [2868] откривал всеки божи ден оставен дивеч от Ивен от благодарност за храната, която често пред вратата [2872] на къщата му той намирал. Инокът дивеча одирал, а след това печел месото. Веднъж готово печивото, [2876] макар без сол и без подправки, било най-вкусната гощавка със ечемичен хляб с вода за нашия герой в беда. [2880] Инокът кожите продавал и с хляб за двама се снабдявал — ту чер и клисав, ту пък — бял82. Животът им така вървял, [2884] ала един ден две девици видели страдащия рицар да спи гол във гората гъста. И господарката им също [2888] със тях била. Щом го съзряла, една от двете дотърчала до него, за да види кой потърсил е в леса покой. [2892] И щяла лесно да познае по облеклото кой това е, защото преди доста често се случвало тя да го среща. [2896] Но той гол на земята спял и трудно някой би разбрал кой е горкият бедстващ мъж.
вернуться

81

Ст. 2828: Лудостта на Ивен е описана като пълна загуба на рицарския статус и на чувството за идентичност. Ивен подивява, става коренна противоположност на това, което е бил до този момент — виден представител на рицарския елит. Кризата, която героят изживява в този момент, е анализирана от Жак Льо Гоф с концептуалния инструментариум на Клод Леви-Строс и най-вече през дихотомията култура/природа (вж. Jacques Le Goff, «Lévi-Strauss en Brocéliande», in L’imaginaire médiéval, Paris, Gallimard, 1991, p. 151–187). В първите жестове на обезумелия Ивен (ст. 2802–2828) долавяме четири аспекта на срива на културния пласт в съзнанието и в битието на героя: загуба на чувството за идентичност (ст. 2823–2824); отхвърляне на социалните атрибути на тялото (дрехи и оръжие — ст. 2808–2809); ловуване като средство за оцеляване (ст. 2827); суровоядство (ст. 2828). На всяка една от тези четири страни от живота сред дивата природа Леви-Строс посвещава по един том от фундаменталното си изследване Митологични: Суровото и печеното (1964), От меда до пепелта (1967 — емблеми на естествената и на сготвената храна), Произход на обноските по време на хранене (1968), Голият човек (1971). Тези аспекти на загубата на култура наблюдаваме и при обезумелия Ивен: героят губи паметта си, захвърля дрехите и доспехите си, прониква гол в гората, където изтръгва от някакво момче лък и стрели, с които ще убива дивеч, за да се храни със сурово месо.

вернуться

82

Ст. 2883: С основание Жак Льо Гоф (вж. цит.съч.) долавя в негласното споразумение между обезумелия Ивен и отшелника най-ниската степен на икономически обмен. Отшелникът живее на границата между дивата природа и цивилизования свят. Той обитава гората, но ходи и сред хората, където продава кожите от животните, убити от Ивен, за да купува брашно. От друга страна, отшелникът готви, тоест обработва, макар и най-елементарно, на огън хранителните продукти: хлябът е непречистен, но все пак опечен, месото — също, макар и без подправки. «Дивакът» осигурява суровините (дивеч за месо и за кожи), отшелникът ги превръща в стока и в кулинарно изделие.