Свети Йоан отдавна мина. [2748]
Тоз празник бе определен
за краен срок — на този ден
да си пак в своя дом, нали!
Ивен, ти всичко провали [2752]
и от това най-много страда
сега съпругата ти млада.
На срока дните в свойта стая
тя отбелязваше — да знае [2756]
до края колко й остават.
Щом някой влюбен е, тогава
за другия все мисли той
и няма ден и нощ покой. [2760]
Животът става немислим
далече от човек любим.
Но ти със своите игри
предаде всички ни, дори [2764]
довереницата — онази,
която те от смърт опази.
Ти дамата ни оскверни
и на обета измени. [2768]
След сторените й обиди
тя не желае да те види,
а пръстена й — ценна вещ,
държи чрез мен да й дадеш [2772]
обратно!» Гневната девица
ругала смаяния рицар,
а после от Ивен насила
тя бързо пръстена свалила. [2776]
Със всичките си взела сбогом,
но без Ивен, защото много
го мразела и тя самата
за подлостта към госпожата. [2780]
Объркан, страдащ, унизен,
отчаян и обезверен,
обхванат от небивал срам,
той искал да остане сам, [2784]
във вдън земята да се скрие,
та никой да не го открие,
направо да потъне в ада
и там в безмълвие да страда. [2788]
Ивен жестоко се винил,
че на жена си причинил
злини, че щастието вече
сам той прогонил е далече. [2792]
След тежката самоприсъда
за сир Ивен животът бъден
бил от смъртта дори по-страшен.
Съвсем покрусен и уплашен, [2796]
че вече трудно се владее
и има риск да полудее,
излязъл. Кой да предположи
какво душата му тревожи, [2800]
че да го спре? Ивен навън
в нощта като в кошмарен сън
поел — със болка във душата
и със световъртеж в главата, [2804]
като същински луд. И ето,
че той, вървейки през полето
и не намирайки утеха,
разкъсал новата си дреха [2808]
и хукнал гол. След час, след два ли
смутени рицари, васали
потърсили го по мерите,
в градините и из горите, [2812]
но никъде не го открили.
Той, както тичал с всички сили,
не щеш ли, срещнал сред нивята
младеж с лък и стрели в ръката. [2816]
И всичките му пет стрели
по-остри от бръснач били.
Ивен за миг се посъвзел,
оръжието му отнел [2820]
насила, въпреки че бил
отпаднал духом и унил
и че напълно бил забравил
какъв е и какво е правил. [2824]
Така, с лъка и със стрелите,
той се преселил във горите,
като дивак живял от лов
и дивеча ядял суров81. [2828]
Един ден, както гол вървял,
край горска къща той съзрял
отшелник, който разоравал
тревясала земя корава. [2832]
Отшелникът го забелязал,
че приближава, и си казал,
че голият най-вероятно
е луд, и се прибрал обратно [2836]
в колибата си. Но той бил
тъй милосърден, че решил
на своето прозорче тясно
да сложи малко хляб и прясна [2840]
вода. Едва ги той оставил,
и скитникът, без да се бави,
веднага в хляба зъби впил.
Коматът твърд и черен бил [2844]
и никога до този ден
подобен не бил ял Ивен:
бил целият покрит със плесен
и несъмнено бил замесен [2848]
от много евтино брашно,
примесено със плява. Но
пристигналият в своя глад
комата кисел, сух, баят [2852]
с наслада почнал да преглъща.
И хлябът черен се превръща
в най-вкусно нещо, щом си гладен.
Ала дошлият бил и жаден, [2856]
изпил веднага той водата
и пак потънал във гората,
за прежния живот суров
на изпитания и лов. [2860]
Отшелникът във страх дълбок
горещо молил Господ-Бог
безумецът да се не връща
пред неговата скромна къща. [2864]
Но който своята прехрана
открива нейде, без покана,
обича да се връща пак.
Отшелникът пред своя праг [2868]
откривал всеки божи ден
оставен дивеч от Ивен
от благодарност за храната,
която често пред вратата [2872]
на къщата му той намирал.
Инокът дивеча одирал,
а след това печел месото.
Веднъж готово печивото, [2876]
макар без сол и без подправки,
било най-вкусната гощавка
със ечемичен хляб с вода
за нашия герой в беда. [2880]
Инокът кожите продавал
и с хляб за двама се снабдявал —
ту чер и клисав, ту пък — бял82.
Животът им така вървял, [2884]
ала един ден две девици
видели страдащия рицар
да спи гол във гората гъста.
И господарката им също [2888]
със тях била. Щом го съзряла,
една от двете дотърчала
до него, за да види кой
потърсил е в леса покой. [2892]
И щяла лесно да познае
по облеклото кой това е,
защото преди доста често
се случвало тя да го среща. [2896]
Но той гол на земята спял
и трудно някой би разбрал
кой е горкият бедстващ мъж.
вернуться
Ст. 2828: Лудостта на Ивен е описана като пълна загуба на рицарския статус и на чувството за идентичност. Ивен подивява, става коренна противоположност на това, което е бил до този момент — виден представител на рицарския елит. Кризата, която героят изживява в този момент, е анализирана от Жак Льо Гоф с концептуалния инструментариум на Клод Леви-Строс и най-вече през дихотомията култура/природа (вж. Jacques Le Goff, «Lévi-Strauss en Brocéliande», in L’imaginaire médiéval, Paris, Gallimard, 1991, p. 151–187). В първите жестове на обезумелия Ивен (ст. 2802–2828) долавяме четири аспекта на срива на културния пласт в съзнанието и в битието на героя: загуба на чувството за идентичност (ст. 2823–2824); отхвърляне на социалните атрибути на тялото (дрехи и оръжие — ст. 2808–2809); ловуване като средство за оцеляване (ст. 2827); суровоядство (ст. 2828). На всяка една от тези четири страни от живота сред дивата природа Леви-Строс посвещава по един том от фундаменталното си изследване Митологични: Суровото и печеното (1964), От меда до пепелта (1967 — емблеми на естествената и на сготвената храна), Произход на обноските по време на хранене (1968), Голият човек (1971). Тези аспекти на загубата на култура наблюдаваме и при обезумелия Ивен: героят губи паметта си, захвърля дрехите и доспехите си, прониква гол в гората, където изтръгва от някакво момче лък и стрели, с които ще убива дивеч, за да се храни със сурово месо.
вернуться
Ст. 2883: С основание Жак Льо Гоф (вж. цит.съч.) долавя в негласното споразумение между обезумелия Ивен и отшелника най-ниската степен на икономически обмен. Отшелникът живее на границата между дивата природа и цивилизования свят. Той обитава гората, но ходи и сред хората, където продава кожите от животните, убити от Ивен, за да купува брашно. От друга страна, отшелникът готви, тоест обработва, макар и най-елементарно, на огън хранителните продукти: хлябът е непречистен, но все пак опечен, месото — също, макар и без подправки. «Дивакът» осигурява суровините (дивеч за месо и за кожи), отшелникът ги превръща в стока и в кулинарно изделие.