Тя взряла се и изведнъж [2900]
върху лицето му видяла
стар белег и го разпознала.
След като бил в двубой ранен,
със този белег бил Ивен [2904]
останал… Нямала съмнение
девойката, че туй Ивен е.
Обхваната от смут безкраен,
почудила се тя каква е [2908]
на този знатен мъж вината,
за да лежи гол сред гората,
какво ли с него се е случило,
защо така се получило. [2912]
И без съня му да смущава,
се върнала, за да разправи
на другите как е видяла
Ивен и как го е познала. [2916]
Аз трудно бих описал днес
със колко болка в онзи лес
през сълзи и в печал голяма
тя казала на свойта дама: [2920]
«Госпожо, спящият там мъж
Ивен е — рицарят могъщ,
незнаещ слабост или страх.
За Бога, но какъв ли грях [2924]
изплаща този благородник,
та гол и бос е като бродник?
От теглила и от печал
изглежда като полудял. [2928]
Той е в такова положение,
с тъй жалък вид, че според мене
в живота си е нещо сбъркал
и затова се е побъркал, [2932]
та гол и бос в гората спи.
Но ако Бог го подкрепи
и своя ум възвърне той,
Ивен, великият герой, [2936]
ще ви помогне във войната
срещу граф Алие, която
започна графът вероломно.
С Ивен надмощие огромно [2940]
ще имате при битки тежки.
Ако за сторените грешки
чрез мъките си е платил,
тогава Бог би се смилил [2944]
и разума му би възвърнал.»
А господарката отвърнала:
«Ако след своя сън дълбок
не хукне, с помощта на Бог [2948]
ще търсим средства да помогнем
той лудостта си да надмогне.
Аз знам най-сигурно лечение,
за да получи облекчение. [2952]
Балсам получих от Моргана83,
а той лекува всяка рана
и всяко тежко състояние,
дори и умствено страдание. [2956]
Тоз цяр стократно е изпитан.»
До своя замък после трите
отишли — бил на миля само
(обаче двойно по-голяма [2960]
е тяхната по дължина
от тази в нашата страна).
Щом влезли вътре, госпожата
с грижовността си всепризната [2964]
до неголям сандък се спряла
балсама взела и го дала
на девата, но със заръка
със част от него да натърка [2968]
на рицаря Ивен челото
и слепите очи, защото
мехлемът явно бил вълшебен,
с неоспорим ефект целебен [2972]
и щял ума му да възвърне
(а пък остатъка да върне).
За рицаря, в леса лежащ,
тя дала и прекрасен плащ, [2976]
и дреха от червена свила,
а след това й наредила
със два жребеца бързешката
да се отправи към гората. [2980]
Но девата и друго взела:
наметка, риза със дантела,
обуща с бляскави обкови
и гащи и калцуни нови. [2984]
Ивен все още спял, когато
с конете влязла тя в гората.
А после смелата девица
над болния и страдащ рицар [2988]
съвсем спокойно се навела
и се с лечение заела.
Намазала мъжа изцяло —
глава, лице, ръце и тяло, [2992]
защото искала веднага
да почне то да му помага,
макар че на добрата дама
тя трябвало част от балсама [2996]
да върне в малката кутия.
В грижовната си залисия
до край използвала го тя,
за да прогони лудостта. [3000]
В леса под слънцето горещо
размазвала балсама вещо
додето свършил без остатък.
С две думи, за да бъда кратък, [3004]
тя с мазането прекалила.
Дори да бе употребила
и стотна част, но за главата,
пак би бил хубав резултатът. [3008]
Тя празната кутия бързо
прибрала, до конете вързани
отишла и зад тях се скрила.
Ала одеждите решила [3012]
да му остави, за да може,
щом се събуди, да ги сложи,
ако разсъдъка му Бог
възвърне след съня дълбок. [3016]
Изчакала край дъб голям
мъжът да се събуди сам.
Ивен с ума си се събудил,
ала видът му го учудил [3020]
и го обхванал срам, защото
гол спал дълбоко под дървото.
И по-добре, че не научил
какво преди му се е случило. [3024]
Той дрехите със изненада
съгледал на тревата млада.
Не знаел кой там ги е сложил,
но стреснат, да не се изложи, [3028]
ако гол в горската дъбрава
познат го срещне, той тогава
дори миг повече не чакал
и бързо дрехите облякъл. [3032]
Огледал се след туй да види
дали случайно някой иде
да върши нещо из гората.
Изправил се, ала краката [3036]
отказвали да го държат
и имал нужда, за пръв път,
от помощ. Той след болестта
все още чувствал тежестта [3040]
на преживените несгоди
и трудно можел сам да ходи.
Привидно девата нехайно
повела коня, уж случайно [3044]
минавала в гората там.
Придвижвайки се мъчно сам,
Ивен изпитвал притеснение,
че има нужда от лечение, [3048]
а няма кой да му помага,
затуй отправил зов веднага
към тази дева ведролика.
Тя, уж не виждайки кой вика, [3052]
край него заобиколила.
Ивен, уплашен, с всичка сила
отново викнал притеснен:
«Девойко, хей, към мен, към мен!» [3056]
Девицата едва тогава
започнала да приближава
към него — с тази хитрина
целяла умната жена [3060]
да го подлъже, че не знае
отде е, кой е и каква е
била съдбата му до днес,
та е заспал гол в този лес. [3064]
Пред него рекла: «Сир, кажете,
защо тъй силно ме зовете?»
вернуться
Ст. 2953: Моргана е сестра на Артур според латинския разказ на Джефри Монмутски Житие на Мерлин (1150, Vita Merlini). Джефри отбелязва, че Моргана познава всички лечебни билки. Редом с Мелюзина тя е една от двете най-популярни феи през Средновековието. Но докато Мелюзина влиза — при определени условия — във връзка със смъртен мъж и заживява с него в тукашния свят, Моргана задържа при себе си, тоест в Другия свят, мъжете, които обича. Според Смъртта на крал Артур Моргана отвежда тежко ранения Артур на остров Авалон — келтското царство на мъртвите.
Бързото възстановяване на Ивен е типично за рицарския роман. След полагане на специален мехлем или лечебни билки героят оздравява незабавно и напълно. Корените на този мотив следва да търсим в стари разкази за чудотворни изцеления, включително и в евангелската традиция за чудесата на Христос лечителя.