Ивен, Рицаря с лъва [bg]

елени и сърни връхлита. Чрез него нашата защита [3204] е придобила нова сила. Той е за всички нас закрила и всеки с копие и меч се впуска храбро в люта сеч, [3208] от подвига му вдъхновен. От всички ни благословен да бъде и вовек почитан! Я вижте как громи вразите! [3212] Я вижте как върви напред и с меча си сече наред! При всеки удар бликва кръв! При всеки щурм той все е пръв, [3216] не мисли да се защитава, а удари да им раздава. Той от смъртта не се страхува, вразите смело атакува [3220] и със жребеца си ги гази, без от врага си да се пази, защото неговият щит на сто парчета е разбит! [3224] Към никой враг той милост няма, а с ярост двойно по-голяма, със сила двойно по-могъща на всеки удар той отвръща. [3228] И целият Аргонски лес на копия да беше днес направен, нашият герой би строшил всички в този бой. [3232] Дори Роланд със Дюрандал не се е бил за своя крал със тъй голямо мъжество в Испания и в Ронсево88, [3236] ни с турците89 се е сражавал. Дори да имаше в състава на графа рицари по-смели, калени в битки и дуели, [3240] и те във днешното сражение понесли биха поражение!» Със право някои твърдели, че таз, която ще спечели [3244] и ще опази любовта му, ще е щастливка най-голяма, че с качествата си безброй сред хората изпъквал той [3248] като луната сред звездите. Тъй очаровани били те, че всеки в замъка се питал не може ли той повелител [3252] на областта им да остане и мъж на дамата да стане. Сърцата им през онзи ден спечелил с храброст сир Ивен, [3256] а разнебитеният враг спасение потърсил с бяг. Ивен след него без умора се втурнал с верните си хора, [3260] които в тежката война до него, като зад стена от камък, чувствали защита. Над враговете си връхлитали, [3264] додето те се изтощили, коне и хора повалили и ги насекли на парчета. Сред падналите по полето [3268] част от останалите живи търчели и крещели диво и гинели в жестока сеч. Щом графът хукнал надалеч [3272] да бяга, рицарят ни смел в галоп след Алие поел. В последното му укрепление в едно гористо възвишение [3276] уплашен, стреснат, уморен, бил графът от Ивен пленен, без някой да го защитава. С тон повелителен тогава [3280] Ивен на графа заявил, че вече го е победил. Щом няма накъде да бяга, той длъжен е обет веднага [3284] да му даде (надлежна мярка пред доблестната господарка), че в замъка Нороазон90 той, според воинския закон, [3288] покорно ще остане в плен. Той дал обет, след туй Ивен му казал бронята пробита, и счупения шлем, и щита [3292] и меча да си предаде. Ивен щял да го заведе сам в замъка, защото той, го е пленил след страшен бой [3296] и е спечелил тази чест. Но преди тях добрата вест разчула се и всички жители да ги посрещнат се затичали, [3300] предвождани от свойта дама. Ивен с тържественост голяма пленения граф им предал. Покорно графът обещал [3304] пред победилата го свита, че ще възстанови щетите от набезите си в страната. Обет той дал на госпожата, [3308] че лично ще я възмезди за всички сторени беди, че къщите опожарени ще бъдат пак възстановени [3312] и вече ще живеят в мир. Щом графът свършил най-подир и пактът бил узаконен, помолил дамата Ивен [3316] да разреши да си отива.

88

Ст. 3236: Кретиен се позовава на сюжета на Песен за Роланд — най-популярната епическа поема (края на XI век), чийто герой Роланд поразява с меча си Дюрандал десетки врагове. Обикновено авторите на рицарски романи сравняват своите герои с герои от Античността (Александър, Херакъл, Ахил и др.). Два съвременни сюжета се утвърждават като модели: Тристан и Изолда (за любовните чувства) и Роланд (за воинската храброст).

89

Ст. 3237: В Песен за Роланд Карл Велики и племенникът му Роланд се сражават не срещу турци, а срещу сарацините от Испания, макар че в заключителната фаза на войната на помощ на сарацините идват войски от Изтока, включително и турци. Фактът, че Кретиен говори за битка срещу турци може да се тълкува или като доказателство, че той познава много добре сюжета на Песен за Роланд, където за турци се споменава мимоходом три пъти в края на поемата, или има само бегла представа за сюжета и бърка сарацините с турците. Второто предположение е по-вероятно.

90

Ст. 3287: Р. Ш. Лумис извежда етимологията на името на замъка Нороазон от «noir oisel» (черна птица) и прави връзка с фигурата на феята-птица. Според него господарката на Нороазон напомняла за феята Моргана, от която, както видяхме, е получила вълшебния мехлем. И в този случай Кретиен заличава митологичния пласт в своите персонажи, за да неутрализира свръхестествената им природа. В интригата на Ивен дамата от Нороазон е преди всичко заможна, но уязвима владетелка. Липсата на мъж прави други мъже агресивни и към сърцето, и към имотите на владетелката. В това отношение дамата от Нороазон напомня за дамата на вълшебния извор, оказала се без защитник след смъртта на съпруга си Ескладос Льо Ру.