Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Тя щяла да е най-щастлива,
ако склони той да й стане
съпруг и в замъка остане, [3320]
ала Ивен не дал и дума
за брак такъв да се издума
и на мига на път поел91.
Понеже воинът не приел [3324]
молбите й, добрата дама
потънала във скръб голяма.
Та той от гнет я бил спасил,
граф Алие като разбил, [3328]
и на мечти се тя отдала
по него. Той избрал раздяла,
а дамата, като отплата,
била готова със палата, [3332]
с владенията си, с пари
за подвига да го дари,
ако останел той при нея.
Ала за нейно съжаление [3336]
той недвусмислено решил
по пътя си да продължи
и за да не се бави много,
веднага с всички взел си сбогом. [3340]
Ивен поел напред умислен
и както яздел си залисан,
навлязъл в лес, където той
дочул ужасен рев и вой. [3344]
Ивен, без никак да се бави,
във таз посока се отправил
и странна гледка там видял:
лъв, който ужасен ревял [3348]
безспир, с опашка във устата
на люспеста змия, която
по него бълвала жив огън92.
Това озадачило много [3352]
Ивен, но той за кратко време
решил какво да предприеме —
кому да се даде подкрепа.
Той сметнал, че ще е нелепо [3356]
на твар жестока да се дава
подкрепа, а нали такава
била змията — хем със стръв
тя хапела горкия лъв, [3360]
хем лапите му изгорила.
Ивен така тя отвратила,
че той решил да я убие.
Повдигнал щита да се скрие [3364]
от огнедишащата паст
на този звяр, изпаднал в бяс
и бълващ пламъци и дим,
а после с жест неумолим [3368]
извадил меча. Щом змията
убиел, би приел борбата
и със лъва, ако и той
нападнел нашия герой. [3372]
И щом като Ивен решил,
че по-необходим би бил
на страдащия горски цар,
със меча люспестата твар [3376]
започнал ядно да сече.
Така парче подир парче
противното отровно тяло
наоколо се разхвърчало. [3380]
Ивен, при тази сеч юнашка,
и част от лъвската опашка
отсякъл, тъй като змията
така си стискала устата, [3384]
че в кръвожадната й паст
останала известна част
и от опашката: туй зло
предотвратимо не било93. [3388]
Ивен след удара си точен
очаквал, че лъвът ще скочи
веднага, за да го напада.
Но за голяма изненада [3392]
лъвът със свойто поведение
разкрил, че има намерение
безстрашния освободител
за господар и повелител [3396]
дорде е жив, да припознава.
На задните крака тогава
изправил се и в сълзи цял
към него предните прострял, [3400]
за да покаже с този жест,
че е за него висша чест
да смята храбрия Ивен
за свой всевластен суверен. [3404]
Ивен след схватката сурова
избърсал змийската отрова
от меча, после го поставил
в канията и се отправил, [3408]
на кон по дългия си път.
Но в този миг със скок лъвът
до коня му се появил
и в пътя му го придружил: [3412]
за цял живот останал той
до него като часовой,
за да му служи за защита,
когато някой се опита [3416]
с Ивен да се разправя94. Пръв
се движел доблестният лъв,
та по долитащия вятър
и по следите по земята [3420]
да търси дивеч за храна,
било елен, било сърна.
За хищническата порода
гладът и дивата природа [3424]
съдба такава са избрали.
Лъвът все тъй отпред вървял и
внезапно мирис доловил
на дивеч. Мигом се извил [3428]
той към Ивен да разбере
как ще е редно най-добре
във този случай да постъпи,
та волята да не престъпи [3432]
на смелия си господар95.
Ивен поопознал тоз звяр
и виждал, че щом ход забавел,
и звярът като него правел. [3436]
Обаче щом лъвът усетел,
че също и Ивен обзет е
от мисли за успешен лов,
на всичко вече бил готов. [3440]
Ивен като на куче бързо
подвикнал. Въздуха усърдно
лъвът задушил и сърна
открил в съседна долина. [3444]
Той на мига я уловил
и с ловък скок я повалил,
а после опитният лъв
изпил горещата й кръв. [3448]
Накрая звярът острозъб
преметнал тялото на гръб
и го отнесъл при Ивен,
а той останал възхитен [3452]
от тази лъвска доброта.
Но вече падала нощта
и си устроили бивак.
А за вечеря, няма как, [3456]
и огън трябва да се пали.
Сърната първо той одрал и
със кремък произвел искри,
та огън да се разгори [3460]
с дърва, събрани във дерето.
Къс пресен взел той от филето
и сложел сочното парче
на шиш, за да го опече. [3464]
Опекъл го той уж изкусно,
ала не му било то вкусно,
защото трябвало да мине
без хляб, без сол, без нож, без вино96. [3468]
Додето той вечерял в мрака
лъвът лежал и кротко чакал
Ивен да се нахрани пръв.
Щом свършил, царственият лъв [3472]
получил също своя дял
и до насита се наял
той със месото на сърната.
Подир вечерята богата [3476]
Ивен главата си подпрял
на своя щит и сладко спал.
Лъвът, опрян на паднал пън,
бдял над спокойния му сън97, [3480]
додето конят, свел глава,
пасял оскъдната трева.
На сутринта те пак поели
на път и цели две недели [3484]
кръстосвали надлъж и шир
леса, додето най-подир
те, по прищявка на съдбата,
открили извора в гората. [3488]
Ивен, като разбрал къде е,
без малко щял да полудее,
щом зърнал камъка голям,
параклиса и бора там. [3492]
От скръб и болка той тозчас
под бора паднал във несвяст,
а острият му меч излязъл
от ножницата и прорязал [3496]
стоманените брънки здрави
на ризницата и направил
на шията дълбока рана.
Веднага тя била обляна [3500]
от бликналата буйна кръв.
Изплашен, преданият лъв
помислил, че е спрял да диша.
Не бих могъл да ви опиша [3504]
скръбта, с която този звяр
оплаквал своя господар —
животното от жал ревяло,
деряло с нокти свойто тяло [3508]
и вместо раните да ближе,
със меча му да се прониже
решило. Мигом острието
във процеп между две дървета [3512]
лъвът приклещил да не мърда
и полетял с решимост твърда
с гърди срещу върха студен.
Обаче в този миг Ивен [3516]
свестил се и лъва видял.
Макар че звярът полетял
напред като свиреп глиган,
пред меча спрял като вкопан [3520]
и се разминал със смъртта98.