Выбрать главу
Тя щяла да е най-щастлива, ако склони той да й стане съпруг и в замъка остане, [3320] ала Ивен не дал и дума за брак такъв да се издума и на мига на път поел91. Понеже воинът не приел [3324] молбите й, добрата дама потънала във скръб голяма. Та той от гнет я бил спасил, граф Алие като разбил, [3328] и на мечти се тя отдала по него. Той избрал раздяла, а дамата, като отплата, била готова със палата, [3332] с владенията си, с пари за подвига да го дари, ако останел той при нея. Ала за нейно съжаление [3336] той недвусмислено решил по пътя си да продължи и за да не се бави много, веднага с всички взел си сбогом. [3340] Ивен поел напред умислен и както яздел си залисан, навлязъл в лес, където той дочул ужасен рев и вой. [3344] Ивен, без никак да се бави, във таз посока се отправил и странна гледка там видял: лъв, който ужасен ревял [3348] безспир, с опашка във устата на люспеста змия, която по него бълвала жив огън92. Това озадачило много [3352] Ивен, но той за кратко време решил какво да предприеме — кому да се даде подкрепа. Той сметнал, че ще е нелепо [3356] на твар жестока да се дава подкрепа, а нали такава била змията — хем със стръв тя хапела горкия лъв, [3360] хем лапите му изгорила. Ивен така тя отвратила, че той решил да я убие. Повдигнал щита да се скрие [3364] от огнедишащата паст на този звяр, изпаднал в бяс и бълващ пламъци и дим, а после с жест неумолим [3368] извадил меча. Щом змията убиел, би приел борбата и със лъва, ако и той нападнел нашия герой. [3372] И щом като Ивен решил, че по-необходим би бил на страдащия горски цар, със меча люспестата твар [3376] започнал ядно да сече. Така парче подир парче противното отровно тяло наоколо се разхвърчало. [3380] Ивен, при тази сеч юнашка, и част от лъвската опашка отсякъл, тъй като змията така си стискала устата, [3384] че в кръвожадната й паст останала известна част и от опашката: туй зло предотвратимо не било93. [3388] Ивен след удара си точен очаквал, че лъвът ще скочи веднага, за да го напада. Но за голяма изненада [3392] лъвът със свойто поведение разкрил, че има намерение безстрашния освободител за господар и повелител [3396] дорде е жив, да припознава. На задните крака тогава изправил се и в сълзи цял към него предните прострял, [3400] за да покаже с този жест, че е за него висша чест да смята храбрия Ивен за свой всевластен суверен. [3404] Ивен след схватката сурова избърсал змийската отрова от меча, после го поставил в канията и се отправил, [3408] на кон по дългия си път. Но в този миг със скок лъвът до коня му се появил и в пътя му го придружил: [3412] за цял живот останал той до него като часовой, за да му служи за защита, когато някой се опита [3416] с Ивен да се разправя94. Пръв се движел доблестният лъв, та по долитащия вятър и по следите по земята [3420] да търси дивеч за храна, било елен, било сърна. За хищническата порода гладът и дивата природа [3424] съдба такава са избрали. Лъвът все тъй отпред вървял и внезапно мирис доловил на дивеч. Мигом се извил [3428] той към Ивен да разбере как ще е редно най-добре във този случай да постъпи, та волята да не престъпи [3432] на смелия си господар95. Ивен поопознал тоз звяр и виждал, че щом ход забавел, и звярът като него правел. [3436] Обаче щом лъвът усетел, че също и Ивен обзет е от мисли за успешен лов, на всичко вече бил готов. [3440] Ивен като на куче бързо подвикнал. Въздуха усърдно лъвът задушил и сърна открил в съседна долина. [3444] Той на мига я уловил и с ловък скок я повалил, а после опитният лъв изпил горещата й кръв. [3448] Накрая звярът острозъб преметнал тялото на гръб и го отнесъл при Ивен, а той останал възхитен [3452] от тази лъвска доброта. Но вече падала нощта и си устроили бивак. А за вечеря, няма как, [3456] и огън трябва да се пали. Сърната първо той одрал и със кремък произвел искри, та огън да се разгори [3460] с дърва, събрани във дерето. Къс пресен взел той от филето и сложел сочното парче на шиш, за да го опече. [3464] Опекъл го той уж изкусно, ала не му било то вкусно, защото трябвало да мине без хляб, без сол, без нож, без вино96. [3468] Додето той вечерял в мрака лъвът лежал и кротко чакал Ивен да се нахрани пръв. Щом свършил, царственият лъв [3472] получил също своя дял и до насита се наял той със месото на сърната. Подир вечерята богата [3476] Ивен главата си подпрял на своя щит и сладко спал. Лъвът, опрян на паднал пън, бдял над спокойния му сън97, [3480] додето конят, свел глава, пасял оскъдната трева. На сутринта те пак поели на път и цели две недели [3484] кръстосвали надлъж и шир леса, додето най-подир те, по прищявка на съдбата, открили извора в гората. [3488] Ивен, като разбрал къде е, без малко щял да полудее, щом зърнал камъка голям, параклиса и бора там. [3492] От скръб и болка той тозчас под бора паднал във несвяст, а острият му меч излязъл от ножницата и прорязал [3496] стоманените брънки здрави на ризницата и направил на шията дълбока рана. Веднага тя била обляна [3500] от бликналата буйна кръв. Изплашен, преданият лъв помислил, че е спрял да диша. Не бих могъл да ви опиша [3504] скръбта, с която този звяр оплаквал своя господар — животното от жал ревяло, деряло с нокти свойто тяло [3508] и вместо раните да ближе, със меча му да се прониже решило. Мигом острието във процеп между две дървета [3512] лъвът приклещил да не мърда и полетял с решимост твърда с гърди срещу върха студен. Обаче в този миг Ивен [3516] свестил се и лъва видял. Макар че звярът полетял напред като свиреп глиган, пред меча спрял като вкопан [3520] и се разминал със смъртта98.
вернуться

91

Ст. 3323: От този момент Ивен ще отказва категорично да пребивава там, където е сторил някому добро. Социалната му мисия (да помага на други хора в беда) не позволява той да се установи на определено място. В личен план крайната му цел е единствено завръщане при своята съпруга и помиряване с нея.

вернуться

92

Ст. 3351: Средновековната публика е долавяла лесно символиката на схватката между лъва и огнедишащия змей. В бестиариите (описания на животни, тълкувани алегорично в светлината на християнските добродетели и пороци) лъвът е алегория на доброто и на Иисус Христос, а змията — на злото и на Дявола. Фигурата на крилатия змей с огнена паст е по всяка вероятност от келтски произход. Според друга келтска легенда Тристан освобождава Ирландия от такъв змей, спечелва ръката на Изолда и я омъжва за вуйчо си крал Марк (вж. Тристан и Изолда, ранни творби, «Изток-Запад», София, 2013).

вернуться

93

Ст. 3388: В описанията си на двубои Кретиен често вмъква някой, на пръв поглед, незначителен детайл за щета, нанесена на победителя. Така например, когато Ивен прониква в замъка на Ескладос Льо Ру, една порта, остра като гилотина, се спуска внезапно, разсича коня му на две, засяга крайчеца на шпорите и за малко не му откъсва петите (ст. 946–951). В двубоя със змея лъвът оцелява, но губи крайчеца на своята опашка. В последния си роман Персевал или разказ за Граала Кретиен описва схватка между Говен и един кръвожаден лъв: когато лъвът се нахвърля върху щита, зад който се брани Говен, последният му отсича с меча предните лапи. Ноктите на лъва остават забити в щита като ловен трофей. Те се прибавят към герба, изобразен върху същия щит. Този епизод влиза в съзвучие с първия подвиг на Херакъл — удушаването на Немейския лъв. Впоследствие гръцкият герой ще използва лъвската кожа като наметало, а лъвската глава — за шлем. В Разказ за Граала победата над лъва означава, че лъвската сила преминава в героя след смъртта на най-силния горски звяр. В Ивен дружбата с лъва е възможна само доколкото лъвът бива антропоморфизиран — става двойник на героя. В този смисъл крайчецът на лъвската опашка, отрязан от Ивен, и лъвските лапи, отсечени от Говен в Разказ за Граала, символизират прехода на силата от животното в човека.

вернуться

94

Ст. 3417: Занапред лъвът ще придружава Ивен. На пръв поглед поведението му напомня за добре дресирано куче. Всъщност, като придава човешко поведение на животното (вж. горната бележка), Кретиен го превръща в боен другар на героя. Така приключва цял един етап от еволюцията на Ивен, през който той е живял в пълно уединение. Дружбата с лъва символизира първата степен от социализирането на героя.

вернуться

95

Ст. 3433: Лъвът, който върви на разстояние пред своя господар, напомня за начина, по който в Ерек и Енида героинята язди далеч пред Ерек и с красотата си предизвиква всеки срещнат рицар. Енида няма право да проговаря първа, но тя неизменно нарушава забраната, поставяйки така на първо място загрижеността си за Ерек. Лъвът също няма право да се намесва в двубоите, които води Ивен, но нарушава забраната, воден от силната си привързаност към героя. Като прокарва аналогии в поведението на два, на пръв поглед съвсем различни персонажа (Енида и лъва), Кретиен дава доказателство за новите възможности на литературата: да борави свободно с елементи от видимата реалност и да ги организира смислово с оглед на художествения замисъл на творбата.

вернуться

96

Ст. 3468: Кретиен организира тази сцена като отзвук от епизода с обезумелия Ивен и отшелника, когато първият ловува, а вторият пече месото. Сега Ивен влиза в ролята на отшелника-готвач, докато лъвът изпълнява тази на дивака-ловец. И в двата случая печеното месо е единствената храна — без подправки, вино и прибори.

вернуться

97

Ст. 3480: Нов пример за това как Кретиен прехвърля определени ситуации от една своя творба в друга: както Енида бди над нощния сън на Ерек в Ерек и Енида, така тук лъвът будува, докато Ивен възстановява своите сили.

вернуться

98

Ст. 3521: Епизодът напомня за историята на Пирам и Тисба, разказана от Овидий (Метаморфози, IV). Овидий е най-четеният и коментиран латински автор през Средновековието. Кретиен пише «Филомена», адаптация на Овидиевата «Филомела» (Метаморфози, VI, ст.412-674.) и несъмнено познава разказа за Пирам и Тисба. Разказвал е и други Овидиеви творби, но тези адаптации не са достигнали до нас.

Трагичният край на Овидиевите герои е плод на недоразумение: под дървото, където е определил среща на Тисба, Пирам намира окървавения й шал, вижда следи от лъвски стъпки и като решава, че любимата му е разкъсана от звяра, се пробожда с меч. Тисба го намира в предсмъртна агония и слага край на живота си със същото оръжие. От сравнението с Овидиевия разказ е видно, че Кретиен предлага омекотен вариант на тази сцена. Разликите между двете описания навеждат на мисълта за пародия на Овидиевия разказ.