Ивен, Рицаря с лъва [bg]

да се прониже с острието
от скръб по своя господар?
За всичко щом смъртта е цяр, [3548]
защо от нея се страхувам?
Със щастието се сбогувах.
Какво бе то? Като глупак
нелеп въпрос задавам пак! [3552]
Очаквах бъдеще прекрасно,
но с поведение ужасно
от него бързо се лиших.
А щом аз сам се провалих [3556]
съдбата няма тук вина
за моята злочестина.»
Додето страдал този рицар
в параклиса една девица, [3560]
затворена от дълго време,
го чула как от свойто бреме
се жалва, затова горката
през тесен процеп на стената99 [3564]
извикала: «Кой плаче там,
раздиран от тъга и срам?»
Отвърнал той: «А кой ме пита?»
Възкликнала тя жаловито: [3568]
«Затворничка, в килия тясна,
от всички хора най-нещастна!»
«Измамнице, знам, нийде няма
от мойта болка по-голяма, [3572]
а твоите проблеми малки
пред мойта скръб са дребни, жалки.
Щом някой в радост е живял
и я погуби сам, печал [3576]
и срам живота му изпълват.
А който в слабост се огъва,
ще носи бремето, което
на силния човек сърцето [3580]
не би търпяло нито ден.»
Тя рекла му: «И според мен
така било е и ще бъде,
сеньор, но аз по всичко съдя, [3584]
че по-нещастна съм от вас.
Затворничка съм тука аз,
а вие, даже да скърбите,
където щете, там вървите. [3588]
Над мен сега тежи присъда
и утре свършено ще бъде
със мене: ще ме изведат
и жива ще ме изгорят!» [3592]
«Какво е твойто престъпление?»
«Да не получа опрощение
от Бог, ако ви заблуждавам.
Невинна съм, не заслужавам [3596]
такава участ. Без измама
ще ви разкажа свойта драма —
в предателство съм обвинена
и утре ще съм изгорена, [3600]
ако честта ми рицар смел
не защити в суров дуел.»
«Не сте по-страдаща от мен!
В това съм твърдо убеден, [3604]
защото утре всеки може
защитата си да предложи,
и край на вашите беди,
щом като ви освободи.» [3608]
«Така е, сир, но разберете,
че само двама са мъжете,
които биха се решили
в бой с трима да премерят сили.» [3612]
«Как? С трима сам да се сражава?»
«Да, трима мен ме обвиняват
в предателство най-гнусно, сир.»
«Кажете, все пак, най-подир [3616]
кои са двамата, които
обичат ви съвсем открито
и искрено, и кой от тях
би водил с трима бой без страх?» [3620]
«Единият е сир Говен,
а другият е сир Ивен —
заради него всъщност днес
очаквам своя край злочест.» [3624]
«Кой, кой?» — извикал той с тревога.
«За помощ моля се на Бога,
зарад сина на Уриен.»
«Разбрах ви и съм убеден, [3628]
че утре той ще е до вас,
защото този син съм аз
и аз ви причиних страдание.
Със изключително старание [3632]
спасихте ме от гибел вие.
Мен щяха там да ме убият
без вас, но вие се явихте
и находчиво ме укрихте. [3636]
И както бях аз притеснен,
бих бил попаднал лесно в плен
или убит от враговете.
Приятелко, сега кажете [3640]
кои ви всъщност обвиняват,
кои ви мъки причиняват
и тук затворена държат?»
«Сир, задължава ме дългът [3644]
да ви разкажа всичко честно.
На всички в двора е известно,
че след като ви бях спасила,
на господарката си мила [3648]
аз препоръчах да приеме
за свой съпруг вас да ви вземе.
Тя съгласи се с мен тогава
(за Бога, мислех, че съм права, [3652]
това го вярвам и до днес).
За дамата ми беше чест
да сте й мъж, а и на вас
стремежите изпълних аз. [3656]
Но тъй като не се явихте
навреме, злоупотребихте
на мойта дама с любовта.
В яда си срещу мене тя [3660]
реши, че с този свой съвет
съм й донесла срам и гнет
и с нея съм се подиграла.
Щом този слух до сенешала [3664]
достигна, старият подлец,
небивалият върл лъжец,
от завист, че със госпожата
бях много близка, във палата [3668]
събра васалите от двора
и обяви пред всички хора,
че господарката ни мила
заради вас съм унижила, [3672]
че съм предателка безчестна100.
На мене само бе известно,
че съм невинна, но пред тях
отрекох всякакъв свой грях [3676]
и като довод, че съм права
предложих да ме защитава
един смел рицар срещу трима.
И сенешалът с обяснима [3680]
омраза и със озлобление
прие това ми предложение.
За думите ми той се хвана
и оттогава ад настана [3684]
за мене. Този мъж жесток
четиридесетдневен срок
ми даде, за да кажа кой
за мен би встъпил с трима в бой. [3688]