Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Дворове много посетих, но ни вас, ни Говен открих. И в двора на Артур бях даже, но никой не можа да каже [3692] къде, сеньор, да ви открия.» «А благородният, добрият Говен тогаз къде е бил? С готовност той би ви спасил. [3696] За не една девойка той е влизал във неравен бой.» «Да, той, ако го бях открила, би ми осигурил закрила, [3700] в невинността ми убеден. Но аз узнах, че сир Говен потеглил да преследва рицар, отвлякъл вашата кралица, [3704] която кралят поверил на Ке и тъй подведен бил. И сир Говен приел веднага на Гениевра да помага. [3708] Той с трудностите ще се справи, и всичко нужно ще направи, за да я върне пак при краля101. Това е, сир. Каквото зная, [3712] разказах ви го най-правдиво. Уви, щом като съмне, жива ще бъда изгорена аз, заради злобата към вас!» [3716] «По милост Божа утре вече теглата ви ще са далече и няма подир този ден да страдате заради мен. [3720] С риск за живота си ще бъда до вас — от страшната присъда да ви спася. Ще е добре обаче да не разбере [3724] тук никой кой съм. Ще ви моля — убит или спечелил боя — за името ми да мълчите102!» «Излишно е да се боите! [3728] Дори да ме измъчват, няма да кажа кой сте — ще съм няма, щом туй е вашето желание. Ала ми дайте обещание [3732] тук да не идвате отново и изпитание сурово заради мен да си спестите. Знам, искате да ме спасите, [3736] благодаря, но не желая тук и за вас да бъде краят, защото, чуйте ме добре, по-хубаво е да умре, [3740] сеньор, единият от нас и нека туй да бъда аз. Нали ако не победите и мен от смърт не ще спасите? [3744] Защо да мрем тогава двама?» «Тревогата ви е голяма — отвърнал той, — но разберете, напразни са ви страховете. [3748] Нали не търсите смъртта, отказвайки ми помощта, която ви предлагам честно. Днес спорът ни е неуместен! [3752] Загазихте заради мен и затова съм задължен да ви помогна както мога! Спестете своята тревога, — [3756] ако е рекъл Бог, аз знам как трима да надвия сам. Сега потеглям, че подслон за мен и бойния ми кон [3760] в леса да търся се налага.» «Дано и Господ ви помага, та замък с каменни стени през тази нощ ви подслони [3764] в спокоен и уютен кът.» Ивен потеглил, а лъвът го следвал по петите пак, додето в падащия мрак [3768] открили в края на гората, сред местност злачна и богата величествен и хубав замък. Стените му били от камък [3772]