Ивен, Рицаря с лъва [bg]

и лесно можел да се брани от катапулти и тарани, без вътре някой да пострада. Не зърнали ни дом, ни сграда [3776] отвън, че около стената била оголена земята. Защо? Друг път ще ви разкажа. Иззад стените седем пажа [3780] щом зърнали, че приближава Ивен, се втурнали тогава пред замъка да спуснат моста и с почести да срещнат госта. [3784] Ала от страх те бързо спрели, щом до Ивен лъва видели. Помолили го да остави лъва отвън — да не направи [3788] беля и някой да убие. «Не бойте се от него вие! Или ще спим един до друг, или и аз не влизам тук. [3792] Лъвът от брат ми е по-мил, щом с мене се е подслонил, то никой нищо не рискува. Или с лъва ще ви гостувам, [3796] или оставам вън и аз!» «Е, хайде, влизайте тогаз!» Те влезли в замъка, където със почести били приети [3800] от група рицари достойни, от дами и девици стройни. Помогнали му те от коня да слезе, тежката му броня [3804] съвсем внимателно свалили, с «добре дошъл» го поздравили и рекли: «Сир, за нас е чест, че в замъка ни гост сте днес. [3808] Като в свой дом се настанете, доволен и честит бъдете!» Той с радост бил приет в палата от всеки негов обитател. [3812] В покоите му го отвели, но както весело вървели придворни, дами и васали, внезапно викове надали [3816] и всеки почнал без утеха през плач да къса свойта дреха. Така ту в плен на радостта били те, ту в плен на скръбта. [3820] Те с радост срещнали Ивен, ала на следващия ден очаквали, за съжаление, по обед страшно приключение [3824] и затова ту плач, ту смях избухвал често между тях. Объркан, рицарят тогава решил да види какво става [3828] и с притеснение попитал владетеля на таз обител: «Любезни сир, защо за Бога приет съм с радост, но тревога [3832] изпитват верните ви хора? Какво се случва всъщност в двора?» «Сеньор, не питайте сега. Не искам болка и тъга [3836] да чувствате и вие с нас. По своя воля нивга аз не бих ви казал туй, което ни причинява жал в сърцето. [3840] Защо и вас да мъчим също?» «На рицар, сир, не е присъщо да види страдащ и веднага да не се спусне да помага103. [3844] Така че искам да узная защо ви е обзела тая тревога». «Трябва тежка дан да плащам: нагъл великан [3848] поиска утре по туй време насила щерка ми да вземе, а тя е с чудна красота, каквато няма по света. [3852] Тоз мъж, Планинеца Арпен104 (от Бог да бъде поразен!) заграбва и опустошава това, което притежавам. [3856] И друга тежка мъка имам — шест сина с хубост несравнима отгледах — рицари прекрасни. Но този великан ужасен [3860] взе и шестимата във плен. Двамина той уби пред мен и се закани с думи груби останалите да погуби, [3864] ако не се намери кой да извоюва чрез двубой на синовете свободата. В противен случай дъщерята [3868] той иска утре да му дам. Не да се забавлява сам със нея, а да я остави на своите слуги злонрави — [3872] да гледал как я обругават. На Господ само се надявам за помощ в утрешния ден. Дори да е от скръб сломен, [3876] добрият и вежлив стопанин с усмивка скъп гост ще покани, а вие сте такъв за нас. Сир, обясних ви всичко аз [3880] и лесно ще се убедите какви огромни са щетите, нанесени от великана. Постройка здрава не остана, [3884] ни даже камък върху камък, отвън около моя замък.

103

Ст. 3844: Идеята за рицаря-благодетел първоначално намира почва не в историческата действителност, а в рицарския роман. Ивен става първият ярък образ на рицар, поставил се изцяло в служба на онеправданите. Разбира се, социалното рицарство на героя е класово ограничено: Ивен помага само на представители на благородническото съсловие.

104

Ст. 3853: Според Филип Валтер (редактор на друг ръкопис на Ивен, публикуван в престижната поредица „Плеяда“ на издателство „Галимар“) Арпен е име на герой, символизиращ дивия ловец в келтската митология. Ако и Кретиен е искал да възобнови келтската традиция със свой вариант на „дивия човек“, можем да смятаме, че тази функция в Ивен той е разпределил между три фигури: пазача на диви бикове, обезумелия Ивен и Арпен Планинеца. Срещата с говедаря подсказва, че пътят към чудното приключение минава през „дивото“, изобразено като природа (гората Броселианда), животни (дивите бикове) и хора (властелина на бикове). Кризата на лудост, както видяхме, е изобразена като срив на културата и сливане с дивата природа. А предстоящата победа на Ивен над Арпен Планинеца е победа над животинското, дивото и злодейското начало. В този смисъл може да се каже, че в своята еволюция Ивен преодолява три нисши човешки състояния — на дивака, на безумеца и на злодея.