Ивен, Рицаря с лъва [bg]

в душите им надежда влял,
а те пък му благодарили
със вярата, че има сили [4004]
с чутовна храброст пак да блесне,
щом има за другар чудесен
един лъв, който страх внушавал,
обаче като агне ставал, [4008]
когато редом бил с Ивен.
С такава вяра окрилен,
по-сигурен се чувствал всеки
и мъката била по-лека. [4012]
Но ето, че настанал час
за лягане. Ивен тогаз
отвели в стаята, в която
девойката и госпожата [4016]
с усърдие легло веднага
приготвили му, да си ляга.
Да бяха знаели, че той
е славен и велик герой, [4020]
те щели със любов стократна
да сторят тъй, че най-приятно
той да се чувства между тях.
Лъвът и Ивен до сутринта [4024]
спокойно и дълбоко спали:
прислугата се постарала
да им затвори тъй вратата,
че никой, докато зората [4028]
не се покаже, да не може
до отреденото им ложе
случайно да се приближи,
покоя да им наруши. [4032]
На сутринта, след като бил
на меса, рицарят решил
надлежно сбогом да си вземе
с владетеля гостоприемен [4036]
на замъка, защото щял
да тръгва рано. Той държал
на даденото обещание
и рекъл на всеослушание: [4040]
«След малко тръгвам, разберете,
налага се, не ме корете.
Към сир Говен аз почит храня
и с радост още бих останал, [4044]
при племенниците му, с вас,
но дълг зове ме в този час.»
С тъга дълбока във душа,
владетелят и госпожата [4048]
и дъщеричката им мила
почувствали, че губят сила.
Без малко щели да се проснат
с молби в краката му, но просто [4052]
си дали сметка, че едва ли
Ивен тъй биха задържали.
Владетелят решил с пари
и със земи да го дари, [4056]
за да остане още с тях.
«Бих сторил и пред Бога грях,
ако приема!» — му отвърнал
Ивен. С вид изтерзан, посърнал, [4060]
девойката, от скръб примряла,
разплакала се, но не спряла
да моли, с поглед в небесата,
Христос и майката му свята, [4064]
те ангелите да склонят
младежа да разубедят.
Заради вуйчо си отново
с изпълнено със болка слово [4068]
примолила се на Ивен.
Тогава заради Говен
той бил обзет от съжаление
към нея, но със притеснение [4072]
въздъхнал, като си представил,
че на палача би оставил
придворната, ако не тръгне
навреме, за да я изтръгне [4076]
от злото. И да му дадат
цял Тарс107 дори, той никой път
не би се съгласил, защото
туй би било край на живота [4080]
за него. В същия момент,
като се сетил за Говен,
решил все пак да поостане.
Ала не щеш ли великанът [4084]
с онези четирима сина
дошъл тогава. Исполинът
държал в ръката си тояга
и често с нея ги налагал [4088]
безжалостно и безогледно.
Облечени били те бедно
във ризи мръсни и смрадливи
и яздели коне дръгливи, [4092]
а пък краката и ръцете
им вързани били с въжета.
Джудже дебело редом с тях
кон яхало и със замах [4096]
така ги удряло с камшика,
че кръв започнала да блика
от техните тела108. Та ето
как великанът и джуджето [4100]
със рицарите се държели
като злодеи подивели.
Пред замъка като застанал,
извикал силно великанът [4104]
на домакина благороден
вратата бързо да отвори
и щерка си да не забравя
да изведе, та за забава [4108]
на своите слуги въшливи,
безнравствени и похотливи
да я даде, защото тя,
макар и с рядка красота, [4112]
не му харесвала изобщо.
Нима били потребни още
злини, за да сломят бащата?
Ако спести на дъщерята [4116]
такъв позор, туй означава,
че синовете си предава
на явна смърт: ще ги убият
пред погледа му. Как горкият, [4120]
такова зло би изтърпял?
Би предпочел да е умрял.
Въздишал с болка на сърцето,
и с тежки сълзи по лицето… [4124]
Ивен, обзет от състрадание,
му рекъл: «Тежко изпитание,
сеньор, гигантът ви налага.
Аз моля Бог да ви помага [4128]
и пази вашето момиче
от великана демоничен.
Той се държи надменно, гнусно
и аз не мога да допусна [4132]
девойка с качества безспорни
да стане жертва на позорни
прищевки на слуги разгулни,
безнравствени и богохулни109. [4136]
Доспехите ми донесете
и моя кон тук доведете,
спуснете моста, за да мога
да мина, пък ще моля Бога [4140]
след схватката ни да отсъди
кой от нас двамата да бъде
опозорен. Ако успея
да победя сега злодея, [4144]
тогава, сигурен бъдете,
че ще ви върне синовете
и ще ви иска извинение
за гнусното си поведение [4148]
към вас, към тях и дъщеря ви.»
Един слуга, без да се бави,
при него коня му довел,
а друг доспехите му взел [4152]
и майсторски му ги надянал.
Щом той готов за боя станал,
веднага мостът бил свален.
В галоп го прекосил Ивен [4156]
с лъва си верен (както може
тук всеки сам да предположи).
От страх треперещ, всеки жител,
застанал горе на стените, [4160]
ги гледал и във изнемога
с молитви призовавал Бога
Ивен от този враг брутален
да пази, че до край фатален [4164]
мнозина е довел до днес,
и Бог да му помогне с чест
той да излезе от двубоя,
като прониже с меча тоя [4168]
злодей, за кръв освирепял.
Последният, като видял,
че е готов Ивен за бой,
се приближил и рекъл: «Кой, [4172]
нещастнико, теб тук изпрати?
Заради него ти ще патиш.
Изглежда да си отмъсти
е искал. Май навярно ти [4176]
злина голяма си му сторил,
и затова е отговорил
на теб с каквото заслужаваш.»
«С дърдоренето прекаляваш, [4180]
езикът ти е непочтен —
без страх отвърнал му Ивен. —
На мен не ми минават тия
и предпочитам да се бия!» [4184]
Ивен пръв с копието сварил
противника си да удари.
Гигантът мислел си, че може
гърдите си със меча кожа110 [4188]
да защити… Но с удар втори
Ивен тъй кожата разпорил,
че кръв от раната избила.
Врагът ударил с всичка сила [4192]
Ивен с тоягата чепата
и го съборил на земята.
Но рицарят, готов за сеч,
изтеглил бързо своя меч [4196]
и смело почнал да напада
противника си изненадан.
Гигантът явно в този ден
бил в силата си убеден [4200]
и нито с подобаващ щит,
нито с доспехи бил прикрит.
Ивен пак ловко изпреварил
противника и го ударил [4204]
на меча си със острието
с такава сила през лицето,
че част от бузата отрязал.