Отвил-Хаус, 1 февруари 1873
В. Ю.
Първо действие
Свиждането
Град Блоа
Спалня. В дъното отворен прозорец към балкон. Вдясно — маса с лампа и един фотьойл. Вляво — врата, върху която пада бродирана завеса. В сянката — легло.
Сцена първа
Марион Дьолорм в домашна дреха, седнала до масата, бродира. Маркиз Дьо Саверни, съвсем млад човек, рус, без мустаци, облечен по последната мода от 1683 година14. Саверни се приближава до Марион, опитвайки се да я целуне.
САВЕРНИ
Да се сдобрим, Марион! По-бързо! Съгласи се!
МАРИОН (отблъсква го)
Но как? Тъй бързо ли? Ах, моля ви, маркизе!
САВЕРНИ (настойчиво)
Една целувчица!
МАРИОН (гневно)
Маркизе!
САВЕРНИ
Що за гняв!
Тъй нежна сте били към мен — не съм ли прав?
МАРИОН
Забравете…
САВЕРНИ
О, не! Не мога да забравя.
МАРИОН (настрана)
Досадник!
САВЕРНИ
Но, Марион, защо сте днес такава?
Какво е станало — защо и за какво
не ви влече в Париж доброто общество?
На кралския площад то вече не ви вижда
Това, че сте в Блоа, жестоко ни обижда
Два месеца почти ви няма между нас.
МАРИОН
Аз правя онова, което трябва, аз
съм независима…
САВЕРНИ
Е, да! А как наричат
тълпата от мъже, които ви обичат?
А мен? А Дьо Гонди? Той бе безумно смел —
заряза месата… За вас прие дуел.
Несмон, Льо Пресини, Д’Аркиен, ония двама
Косади, зарад вас те изживяват драма.
Жените им дори ви искат там сега,
та тъй да им спестят безумната тъга.
МАРИОН (с усмивка)
А Бовилен?
САВЕРНИ
И той!
МАРИОН
Серест?
САВЕРНИ
Не се опази —
обича ви до смърт…
МАРИОН
А Поне?
САВЕРНИ
О, той ви мрази!
МАРИОН
Той само влюбен е… А онзи беден мой
(смее се)
стар прокурор?
(Смее се още по-силно.)
Льолу!
САВЕРНИ
Все е загледан той
в портрета ви, мадам, и стихове нарежда.
МАРИОН
От две години в мен е влюбен без надежда.
САВЕРНИ
Би ви подпалил той от обич… И все пак
защо се скрихте тук?
МАРИОН (строго, свежда очи)
Маркизе, няма как!
Красиви грехове накараха да страда
сърцето ми… и аз, макар и твърде млада,
почувствах съкрушен моминския си мир!
Бих се укрила аз, бих влязла в манастир
и там да ме спаси сам Бог от греховете.
14