Вярвам само в едно: че животът награждава за добрите дела (в зависимост от вродените способности на човека) и наказва на неизпълнението на задълженията, при това наказва двойно. Ако в библиотеката на лагера имате сонетите на Шекспир, помоли мисис Тайсън да потърсиш в книгата онзи сонет, който съдържа следния стих: „Лилиите, които гният, миришат по-лошо от водораслите193.“
Днес чувствувам главата си празна; струва ми се, че животът се изразява само в това да произвеждам разкази за „Сатърди Ивнинг Поуст“.194 Мисля за теб, и винаги с удоволствие; но ако още веднъж ме наречеш „татенце“, ще хвана Белия Котак и ще го напердаша хубаво, по шест удара за всяка твоя проява на непокорство. Как ти се струва това?
Ще уредя сметката за лагера.
А сега ще завърша в полушеговит тон.
Неща, които трябва да те вълнуват:
смелостта
чистотата
предприемчивостта
изкусната конна езда.
Неща, които не трябва да те вълнуват:
общественото мнение
куклите
миналото
бъдещето
съзряването
преднината, която някой друг би имал в сравнение с теб
успехът
неуспехът, освен ако ти не си виновна за него
комарите
мухите
насекомите въобще
родителите
момчетата
разочарованията
удоволствията
удовлетворението.
Неща, за които трябва да се замислиш:
Към какво точно се стремя?
Каква съм в сравнение с моите връстници по отношение на:
а) образоваността
б) разбирам ли наистина хората и мога ли да общувам с тях?
в) старая ли се да превърна тялото си в полезен инструмент или го пренебрегвам?
Есента на 1937 г.195
Ще се постарая да не се появя с такси за Деня на благодарността196, за да не те излагам пред твоите „изискани“ съученички. Не е ли старомодно богатите момичета да бъдат наричани „изискани“? Хващам се на бас, че поне единият от дядовците на две трети от съученичките ти при мис Уокър е продавал стари неща из бордеите на Ню Йорк, Чикаго или Лондон, и ако знам, че има опасност да възприемеш критериите на богаташите пришълци, веднага бих те преместил в някое училище в Южните щати, където образованието не е чак на такава висота и думата „изискан“ не е така нелепо опошлена. Знам ги аз всичките тия мошеници и ако има друг, по-гибелен път от този между Парк Авеню197 и Рю де ла пе, то на мен поне не ми е известен.
Тези хора нямат дом, те се срамуват да се нарекат американци, а същевременно не могат да овладеят културата на някоя друга страна; обикновено се срамуват от мъжете си, от жените си, от дядовците си и не са в състояние да отгледат потомци, с които да се гордеят, дори и да са имали смелостта да ги родят, срамуват се един от друг и въпреки това всеки разчита на слабостите на другите, те са истинска заплаха за обществото, в което живеят — но защо всъщност трябва да продължавам? Знаеш отношението ми по тези въпроси. Ако дойда и те видя, че си възприела маниерите на Парк Авеню, ще трябва да ми се оправдаваш като някой просяк от Джорджия или като някой убиец от Чикаго. Бог да му е на помощ на Парк Авеню.
7 юли 1938 г.
Много се радвам, че си добре и не седиш със скръстени ръце, но съжалявам, че твоят подбор от постфлоберовски реализъм те е разочаровал. Ако бях аз, не бих започнал Хенри Джеймс с „Портрет на една дама“, който не е от най-ранните му произведения и е пълен с маниеризми. Защо не прочете най-напред „Родерик Хъдзън“ или „Дейзи Милър“? „Господарят Джим“ е голяма работа — поне първата трета на романа, както и самият му замисъл, въпреки че силата му намалява, когато се стигне до съдебните зали в Калкута — или беше някъде другаде, не помня. Интересно ми е дали разбираш защо този роман е толкова добър. „Сестра Кари“, може би първата литературна изява на американския реализъм, е дяволски хубава книга, а се чете така лесно, както „Истинската история“198.
Пролетта на 1940 г.
Открай време пролетта за мен е най-ужасното време за работа. През периода на продължителната зимна скука не ми остава нищо друго, освен да чета, да се уча. Но после, в дългите мечтателни дни на пролетта, губя желанието си за наука и едва през юни съумявам да нагазя отново в нейните горещи води. И аз не знам какво да ти кажа — всичките ми съвети са крайно отвлечени и теоретични. Но ако сега двамата бяхме заедно и можехме да поговорим така, както ние си знаем, вероятно бих успял да ти помогна с проблема за концентрирането. Всъщност не е толкова трудно да се концентрираш, дори и за такива мечтатели като теб и мен — работата е там, че ние се чувствуваме адски сигурни, стига да имаме достатъчно пари в банката за утрешния обяд и достатъчно запаси от морални сили, за да можем да преодолеем следващото изпитание. Ние винаги си въобразяваме, че притежаваме резерви — материални и морални, — без всъщност да е така, и оттук идват главните ни беди. Една от причините, поради които често се озовавам в долината на депресията, е, че през година-две трябва да се катеря нагоре след поредния банкрут. Знаеш ли какво точно значи банкрут? Това значи да посягаш към запаси, които не притежаваш. Едно време се мислех за толкова силен, че ми се струваше невъзможно да се разболея, а ето че най-неочаквано лежах болен цели три години, след което трябваше бавно и продължително да се катеря пак нагоре. По-мъдрите хора някак успяват да натрупат резерв — например, ако такъв човек си определи една вечер, за да се подготви за тест по философия, и точно тази вечер научи, че най-добрият му приятел е болен и се нуждае от неговата помощ, той би могъл да му я посвети, тъй като си е оставил в запас още един или два дни. Но аз мисля, че в това отношение и ти като мен ще бъдеш глупак през целия си живот, тъй че само си хабя думите.
194
За Фицджералд, както и за много други американски писатели, писането за списания е било главният източник на средства.
195
През 1937–1940 г. Скот Фицджералд е работел като сценарист в Холивуд и повечето от следващите писма вероятно са писани оттам. От време на време обаче той е отивал за кратко до Източното крайбрежие и това писмо може би е написано при едно от тези негови пътувания.
196
197
Парк Авеню е символ на богатството и лукса; намира се в съседство с Петото Авеню и Мадисън Авеню, в самото сърце на Манхатън.
198
„Истинската история на…“ — с тези думи са започвали заглавията на редица булевардни романи, ето защо фразата е станала синоним именно на този тип романи.