Започнах да чета романа на Том Улф, който ми препоръча.201 По-добър е от „За времето и за реката“. Улф притежава чудесна и бърза мисъл, в книгите му има много чувства, макар на места те да граничат със сантименталността и да не са точно предадени, но зад всяка дума прозира неговата ужасна тайна — той няма какво особено да ни каже! Всички тези приказки за ВЕЛИКОТО ПУЛСИРАЩО СЪРЦЕ НА АМЕРИКА не са нищо друго освен най-банални, изтъркани фрази.
Улф умее по красив начин да преповтори вече казаното от Уолт Уитман, Достоевски, Ницше, Милтън, но самият той, за разлика от Джеймс Джойс, Т. С. Елиът или Ърнест Хемингуей, не може да добави нищо ново. Добре, всичко на този свят е толкова объркано и така враждебно към човека. И после? Повечето писатели намират своя златна жила; за Ърнест Хемингуей това е храбростта, за Джоузеф Конрад — съвършенството, за Д. Х. Лорънс — напрежението на човешките взаимоотношения, само Улф се пише за прекалено „умен“, използувам думата в нейния най-отрицателен смисъл. Умен като Фейдиман от „Ню Йоркър“, умен като критиците, които, както сам твърди, така презира. „Няма връщане у дома“ обаче е пощаден от този смъртен грях; в него има живот. Бих искал някой път да си помислиш защо и по какво тази книга е по-добра от една такава имитация на натурализма на Зола, каквато е „Души в окови“ на Моъм, и дали наистина е по-добра…
Ще оставя за един ден романа си, за да отида на зъболекар, на лекар и при моя литературен агент — при последния, за да обсъдим някои въпроси, свързани с работата ми в киното, ако реша през февруари отново да се заловя с нея.
Веднъж хванат в примките на материалния свят, човек трудно може да намери време да оформи собствения си литературен вкус, да прецени сам за себе си валидността на философските концепции и да формулира това, което поради липсата на по-добро определение бих нарекъл мъдрия и трагичен смисъл на живота.
Три писма по повод „Великият Гетсби“
Хотел „Перноле“
Беле, 22 май 192. (1925)
Мили мой Фицджералд,
Ние сме в Беле и прочетохме книгата ви — хубава книга. Харесва ми мелодията на вашето посвещение; то показва, че вие сте закърмен с красота и нежност — и това е много радостно. Другото хубаво нещо е, че умеете да се изразявате свободно в изречения — и това също е много радостно. Умеете да се изразявате свободно в изречения и човек може да ги прочете и разбере — и това между впрочем е радостно. Вие пресъздавате нашия днешен свят така, както някога Такъри е пресъздал своя в „Пенденис“ и в „Панаир на суетата“ — и това не е малък комплимент. Вие показвате новия свят с неговите нови буйства — нещо, което, колкото и да е странно, никой преди вас, още с романа си „Отсам рая“, не бе направил. Моите очаквания, породени от „Отсам рая“, не са били напразни. Новата ви книга е много хубава, но различна, по-зряла. И така е винаги — човек не става по-добър, а по-различен, по-зрял, което е чудесно. Желая ви и за в бъдеще сполуки и ви благодаря за истинското удоволствие, което ми доставихте. Очакваме с нетърпение да се видим с вас и мисис Фицджералд, когато се върнем през есента. Предайте й, моля ви, моите поздрави. Вас също поздравявам.
„Павийон Коломб“
Сен Брис су форе
Сарсел
8 юни 1925 г.
Скъпи мистър Фицджералд,
През последните три-четири седмици пътувах и когато преди няколко дни се върнах, заварих вашия роман с написаното вътре приятелско посвещение.
Трогната съм, че ми изпращате екземпляр от книгата си, защото усещам, че за вашето поколение, което направи такъв далечен скок в бъдещето, аз вероятно представлявам литературния еквивалент на мебелите с пискюли и газените канделабри. Затова, мисля, ще разберете искреното нежелание, с което ще се осмеля след няколко дни да ви изпратя в отговор последния продукт на моята писателска работилница.
Междувременно позволете ми да ви кажа колко много ми харесва Гетсби, или по-точно Неговата книга, и какъв голям скок сте направили — в сравнение с предишните си творби. Засега единственото ми несъгласие с нас е следното: за да бъде Гетсби наистина Велик, трябваше да опишете по-подробно неговия изминал жизнен път (е, не от бебешката люлка, но поне от посещението му на яхтата, ако не и по-отрано), вместо да го давате в кратко резюме. По този начин той би получил място в обществото и неговата трагедия накрая би се превърнала наистина в трагедия, а не просто във fait divers202 за сутрешните вестници.