Успехите на Артиста също не бяха вдъхновяващи. Той научи без особени затруднения от кой пощенски клон са изпратени парите за стаята на Калмиков в общинската квартира на „Малие каменшчики“. Но номера на втория пощенски клон, откъдето бяха преведени седемдесетте хиляди долара за апартамента на Галина Сомова, не успя да научи. Госпожицата от счетоводството на фирма „Проджект“, която Артиста очарова, откри, че в компютъра няма данни за тази сделка. Имало ги е, тя си спомняше, но после са изчезнали. Би трябвало задължително да ги има в базата данни на централното счетоводство, но тя няма достъп до нея.
Наложи се Артиста спешно да сменя мишената. Той бързо си изясни кой има достъп до компютъра на централното счетоводство. Но с това неговият победен марш на скок прекъсна, както се задъхва атаката, когато на пътя на атакуващата рота изникне солиден дот9. Този дот се изпречи пред Артиста в образа на главната счетоводителка на фирмата.
По съветско време беше абсолютно безсмислено да търсиш подход към такъв обект, главните счетоводители бяха дами с желязна идейна закалка и на възраст, когато най-висшето наслаждение в живота е предаденият навреме годишен баланс. Новата тенденция да се вземат на работа млади служители, способни да заредят бизнеса със своята енергия, даваше известни шансове на Артиста. Главен счетоводител на фирмата за недвижими имоти „Проджект“ беше четиридесетгодишна дама, плоска като дъска, типична руска „бизнес уомън“. Тя вече беше загубила надежда да си уреди семейния живот, но още не се бе примирила с мисълта, че единственият начин да се изкефи на живота ще бъде работата. Всеки ден в шест и половина сутринта тя ходеше в спортния комплекс „Олимпийски“, изтезаваше се на тренажорите, после плуваше в басейна, за да се поддържа във форма.
Точно от Олимпийския комплекс започна обсадата Артиста. Нито една от класическите роли не пасваше за целта. Нито мятащият се, непостижим за енергичната природа на Артиста Хамлет, който все не може да реши да бъде, мамка му, или да не бъде. Нито високомерният Сирано дьо Бержерак. Нито пламенният Ромео. Новото време искаше ново амплоа. Артиста го измисли: уморен наемник. Пари има, на силни усещания се е наситил, родствена душа му трябва, но къде ще я намериш в този безумен, откачен, шантав свят? Откритата за оглед в басейна силна, без бодибилдингови излишества фигура на Артиста и няколкото страшнички белега на гърдите, следи от мъчения (Ах, не питайте къде и как, няма нужда!) придаваха убедителност на неговата легенда.
Тактиката може и да беше правилно подбрана, но кога щеше да даде резултат?
Докато Боцмана се опитваше да измъкне снимките от фирма „Кодак“, а Артиста, псувайки наум, всяка сутрин се мъкнеше в басейна, Мухата отиде в пощенския клон, откъдето бяха преведени парите за стаята на Калмиков в общинската квартира. Пощата се намираше на Ломоносовски проспект, недалеч от Московския университет. Солидната книжка от „МХ плюс“, доста приличаща на служебните карти на ФСС, дребният ръст, тайнственият вид, който Мухата умееше да си придава, му помогнаха да се сдобие с нужната информация.
Парите превело някакво момиче. Фамилията и адресът й се оказаха измислени. Но най-важното: от този превод вече се бяха интересували. Интерес към него проявил следователят от Таганската районна прокуратура. Това било през октомври 1998 година — около месец преди процеса срещу Калмиков. Следователят два пъти идвал в пощата, после извикал на разпит служителката, оформила превода, и й показал няколко снимки. На една от тях тя разпознала момичето. Боядисана блондинка, доста симпатична, около двадесет и две годишна, на вид — обикновена студентка. И била облечена както обикновено се носят студентите: дънки и яке.
Тази информация депресира Мухата: на куково лято ще я откриеш тая студентка, в университета са хиляди. А мен озадачи. Излиза, че следователят от прокуратурата е открил момичето, изпратило парите? Чрез нея не би било трудно да стигне до човека, който ги е дал. Значи следователят е знаел кой е поръчителят на убийството? Защо тогава не е бил арестуван и осъден заедно с изпълнителя?
На тези въпроси можеше да отговори единствено следователят. Да накараш да проговори служител от прокуратурата не е лесна задачка, трябва да се търси подход. Но тогава се изясни, че следователят от две години вече не работи в Таганската районна прокуратура поради това, че скоро след процеса срещу Калмиков бил убит.
Колкото повече навлизахме в делото, толкова повече въпроси се появяваха.