Внезапно въздухът над главата ми изсвистя и звукът рязко ме изтръгна от бляновете ми. Нещо бе профучало край мен като стрела, толкова бързо, че нямах представа какво е. Внимателно се надигнах и вторият ми взор долови движение в зеленината надолу по течението. Изправих се.
От тревата изригна пронизителен писък, последван от съскане и ръмжене. Колкото повече наближавах, толкова по-силна ставаше шумотевицата. След няколко стъпки спрях, изумен.
Пред мен се мяташе най-големият плъх, който някога бях виждал, дебел колкото бедрото ми, с мощни крака и зъби, остри като връхчета на кама. Противникът му беше малък ястреб със сив гръб и опашка на кафяви ивици. Мерлин[1]. Макар плъхът да бе тройно по-едър от него, изглежда бяха равностойни.
Бореха се свирепо — силните нокти на мерлина здраво стискаха плъха за врата, а той бясно се гърчеше, мъчейки се да ухапе или одраска главата на врага и блъскаше ястреба в земята. Куражът на птицата обаче бе по-голям от нея самата. Мерлинът само изписка и заби нокти още по-здраво, раздирайки кожата на плъха до кръв. Хвърчаха пера, земята се обагри в алено. Двамата яростно се търкаляха в прахта като ръмжащо кълбо от зъби, нокти и перушина.
Боят вероятно щеше да се проточи и да завърши без победител, ако от един гъсталак не бе изникнал друг плъх. Дали от вярност към събрата си, или защото му се прищя лесна плячка, той се хвърли в схватката. Захапа едното крило на мерлина и яростно го задърпа.
Ястребът изпищя от болка, но не пусна противника си. Успя да раздере муцуната на втория плъх с човката си, пусна го и обиколи от другата страна. Междувременно разкъсаното крило на мерлина увисна безпомощно до тялото му, а един от ноктите му се откъсна. Предвкусвайки победата, вторият плъх изплю няколко пера, попаднали между зъбите му и се напрегна, готов да се метне върху омаломощената птица.
В този миг се хвърлих напред и изритах втория плъх в гърдите толкова силно, че той отхвръкна в шубраците. Първият плъх видя това, замръзна и злобно се вторачи в мен с кървясали очи. После рязко тръсна глава и захвърли мерлина в тревата. Той остана да лежи по гръб, твърде слаб, за да помръдне.
Плъхът бясно изсъска и пристъпи към мен. Вдигнах ръка като за удар, а той се обърна и се шмугна в тревата. Явно прецени, че засега му стигат толкова битки.
Наведох се да огледам мерлина. Очите му — две черни зеници, обградени с жълт пръстен — едва стояха полуотворени, но ме следяха неотклонно. Щом посегнах към него, той изсвири и раздра китката ми с нокът.
— Какво правиш, глупава птицо? — изскимтях аз и засмуках раната. — Опитвам се да ти помогна, не да те нараня!
Повторно посегнах към падналия боец, той отново изсвири и пак ме одра.
— Стига вече! — аз поклатих удивено глава и станах да си ходя.
След няколко крачки хвърлих последен поглед към мерлина. Най-сетне бе затворил очи и трепереше.
Поех си дълбоко дъх и се върнах. Внимателно вдигнах птичката, като се стараех да избегна ноктите й в случай, че отново се свести. Поех в ръка топлото й пернато телце и се зачудих как е възможно такова свирепо създание да е толкова крехко. Прокарах пръсти по раненото крило — макар че кожата и мускулите бяха разкъсани, не напипах счупени кости. Бръкнах в торбичката, която ми даде Брануен, извадих щипка сушени билки и добавих капка вода от потока. С ръба на туниката си избърсах раните, оставени от зъбите на плъха. Имаше няколко дълбоки, особено по горния край на крилото. Внимателно наложих билките.
Мерлинът настръхна и отвори едното си око. Този път обаче не понечи да ме одраска. Явно бе твърде слаб дори да изсвири и само недоверчиво ме наблюдаваше.
Щом приключих, се зачудих какво да правя с птичката в ръцете си. Да я оставя край потока? Не, плъховете щяха да се върнат и да довършат започнатото. Със себе си ли да я взема? Не, нямах нужда от спътник, особено толкова опасен.
В края на гората забелязах дъб с могъща корона и внезапно ми хрумна нещо. Оставих птицата и откъснах достатъчно трева, за да направя гнездо. Пъхнах под мишница и него, и ястреба и се покатерих на един от по-ниските клони, покрит с плътна наметка от мъх. Наместих гнездото в основата му и сложих вътре безпомощния мерлин.
Взрях се в дръзките обрамчени с жълто очи, после се спуснах долу и навлязох в гората.
13
1
Всъщност името на този вид ястреб в превод е „чучулигар”, но заради символичното значение преводачът е оставил названието в оригинал — „merlin”. (Бел. прев.)