Тази нощ го беше сънувала и се бе събудила с мисълта за него. Трудно щеше да страни от него, след като не можеше да го изтика от мислите си. Приятното предчувствие, което я обземаше в момента, също не беше добър знак. Не би следвало да се вълнува толкова от срещата с момче, което смяташе да отбягва.
На вратата свали каишката на Бу, нареди му да тръгва и изчака, докато се скрие зад ъгъла. Хубаво беше, че може да разчита на него. Мисълта, че ще й се притече на помощ, ако се стигнеше до конфликт с Бруно или с Гарваните, донякъде я успокояваше.
Все пак се надяваше да не се наложи.
Пое си дълбоко въздух и отвори вратата. Канцеларията бе вдясно. Млада жена с щръкнала коса с тъмни корени и избелели връхчета вдигна поглед иззад дългото гише.
— Добро утро. Мога ли да помогна?
— Майка ми е извън страната по работа и ще отсъства поне до следващото лято. Отседнала съм у роднини — Тим и Мелани Шрайвър — и трябва да се запиша на училище.
Жената кимна съчувствено и дръпна едно чекмедже с папки.
— Всъщност до коледната ваканция остават по-малко от две седмици и може би няма да ти е лесно да наваксаш, но пък разполагаме с чудесни учители, готови да помогнат. Как се казваш?
— Саша…
Жената извади няколко листа върху масата.
— Благодаря ви, госпожо…?
— Госпожица Роуз, но всички ми казват само Роуз. Попълни тези и ще те запишем. Господин или госпожа Шрайвър ще трябва да наминат и да подпишат един-два документа и ще ми трябва извлечение от предишното ти училище. А, и акт за раждане.
— Извлечението си го нося, но не и акта. Мога ли да го донеса по-късно? Малко неочаквано се получи.
— Няма проблем.
Ръмженето на мотор ги накара да погледнат към прозореца. Всъщност на мотори. Джакс пристигаше, яхнал един чопър, без каска. До него Броуди, възседнал по-малък мотор, бе скрил глава в шлем с тъмна маска досущ като на Дарт Вейдър.
— Кой ли е това? — зачуди се Роуз.
Саша безмълвно наведе глава над формулярите.
Вдигна поглед едва след няколко минути, когато уханието на Джакс проби в ноздрите й. Зави и се свят само като го гледаше. Вместо шлифера бе облякъл късо черно кожено яке върху черна тениска с няколко копчета на врата, носеше избелели, изтъркани джинси. — На очите му се мъдреха маркови очила с черна рамка.
Броуди, още по-дребен редом до Джакс, бе с обичайните си очилца и зелена карирана риза върху тениска с надпис „Стар Трек“.
Без да я поглеждат, двамата приближиха, масата и се обърнаха към Роуз. Броуди. Започна:
— Миналата седмица се преместихме при баща ни и понеже и дума не дава да тръгнем на училище след ваканцията, ще се наложи да се запишем сега. Аз съм Броуди Хюит, това е брат ми Джак.
Роуз повтори цялата процедура, после взе извлеченията и на трима им и изчезна в задната стаичка.
Саша се зазяпа в закачения над шкафа есенен пейзаж на Телюрайд и заслуша как входната врата се отваря и до тях стигат стъпките на учениците. Усещаше, че ги зяпат, явно се чудеха кои са.
— По-спокойно, Саша — прошепна Броуди.
— Лесно ти е на теб.
— Хич не ми е лесно. Навремето постоянно ме тормозеха в училище. Малко смотаняк си падах.
Малко ли?
Джакс се обади над главата на Броуди:
— Направо нямам търпение. Ще се получи като в „Отмъщението на умниците“8, ама на живо.
Броуди се изчерви.
— Джакс е решил, че момичетата ще си падат по мен.
— Стига да не им говориш на клингонски и не се впуснеш в поетични излияния за бойна звезда Галактика, май ще се окаже прав. — У Броуди имаше нещо невероятно обаятелно.
Вратата към задната стаичка се отвори, Роуз се показа и подаде на всеки от тях по няколко формуляра.
— Ето ви програмата. Краят на срока е толкова близо, че господин Муни ви сложи и тримата в един клас. Ако втория срок се наложи да променим нещо, ще го направим, но като за начало решихме, че ще е по-добре да сте заедно, нали сте нови и прочее.
Дотук с надеждите й, че няма да е в един клас с Джакс. Щеше да е с него по цял ден, всеки ден. Но нямаше какво да направи, така че просто щеше да гледа да седи максимално далече от него. Тя пое програмата от Роуз и хвърли бегъл поглед, но вниманието й мигом бе приковано от едно име — Емил Бруно.