Дежурният присви очи. Ако не беше толкова зает с втората кутия царевични пръчици, Кип сигурно би казал, че нашият Ръсти (или Дъсти) се прави на Клинт Истууд.
— Ами където си е открай време.
— Където си е открай време — повторих аз, сякаш се наслаждавах на спомените. — Значи в старото ранчо.
— Е, не онова старо ранчо край Фрайн Пен Роуд. То беше на баща му, ама го загубиха преди… знам ли, трябва да има трийсетина години.
— Аха, значи в новото ранчо.
— Не е чак толкова ново — поправи ме той.
— Вярно, не е чак толкова ново — съгласих се аз.
— Но че си го бива, бива си го. С потока Уди Крийк и тъй нататък.
— Много си го бива — потвърдих аз.
Спрях да задавам въпроси и той спря да отговаря. Откарах Кип до залата за компютърни игри и поех към съда. Вече бях проверил картата, на която имаше градче Уди Крийк, поток Уди Крийк и два по-малки ручея — Литъл Уди Крийк и Драй Уди Крийк. Точно затова се налагаше да проверя нотариалните актове.
И ето че го открих. К. К. Симарон, собственик на ранчото Ред Кениън, около две хиляди и четиристотин декара недалеч от сливането на Уди Крийк и Роринг Форк Ривър. Беше изряден данъкоплатец и притежаваше земята съвършено законно, дори без ипотека. В съседната канцелария пък научих, че е регистриран гласоподавател и през последните десет години не е пропуснал нито едни избори.
Примерен гражданин се оказваше тоя К. К. Симарон. Поне по тукашните места. Само че ние те знаем що за стока си, нали, Кит? Напрегнах памет да си припомня всичко за него. Не бях успял да го огледам добре през онази мрачна, зловеща нощ, но си спомнях грамадното тяло и грубата животинска сила. Спомнях си и гласа му.
— Къде е той? Къде е Баросо? — това бе казал най-напред и си спомнях тежкия, дрезгав глас на човек с огромен гръден кош. Глас, който повелява да му обърнеш внимание и едва ли някой смее да го пренебрегне.
Бях отговорил, че не знам и тогава той бе задал същия въпрос на Джоу-Джоу. А това означаваше, че поне в едно Соколов е прав. Или Симарон не беше убил Шушумигата, или полагаше големи усилия да ни внуши тази мисъл.
А после, точно преди да ми смаже ръката, бе казал още нещо:
— Не се бъркай в моите работи, адвокатче! Не ми се бъркай, или си мъртъв.
Забелязал съм го още от ученическите години — имам добра памет, но рядко приемам добрите съвети.
Напуснах съда и след петминутна разходка стигнах до залата, където моят млад непрокопсаник блъскаше с всичка сила клавишите, а на екрана борци с уродливи мускули си трошаха гръбнаците. Измъкнах го навън, а той заяви, че съм „рошав фъстъкояден примат“. Приех това за комплимент и му благодарих.
— Къде отиваме? — попита Кип. — Тъкмо щях да пребия Планинския човек.
— Отиваме да се срещнем с един каубой.
— А, онзи, дето ти задигна мацката.
— Моля?
— Баба ми каза. Докато ти беше фрашкан с лекарства, баба ми разправи за прокурорката, дето си падаш по нея, ама онзи тип ти я отмъкнал. Та, като рече, че ще идваме насам и като взе да ми разправяш за смяна на курса, веднага усетих, че цялата работа е заради мацката.
— Много си умен, а? — попитах аз, докато вървяхме към колата, паркирана пред един магазин, от чиято витрина ни се усмихваха величаво манекени с кожени палта.
— Семейна черта — отговори той.
Как да не го обичаш това хлапе?
Настанихме се и аз подкарах на северозапад по шосе 82. Въздухът беше прохладен и сух. Слънцето грееше, по небето пълзяха тумбести бели облаци, а из ливадите пъстрееха диви цветя. Тъкмо подходящ ден, за да узнаем дали мистър К. К. Симарон си държи на думата.
16.
Излъжеш ли ме два пъти
Високи червени скали ограждаха лъкатушния черен път от входа на ранчото към голямата къща. По неравните пасища бродеха изпосталели говеда. Малък поток подскачаше с бълбукане между камъните край пътя. Но поне доколкото можех да видя, в ранчото Ред Кениън нямаше и следа от каньон.
Отвори ми ниска, смугла жена с колосана бяла рокля и червена престилка, в която бършеше брашнените си ръце.
— Lo puedo ayudar?32
— Por favor se encuentra el Senor Cimarron33 — казах аз, с което изчерпах почти целите си познания по испански.
Зад нея видях вестибюл с под от червени мексикански плочки. На отсрещната стена висеше биволска глава, а под нея имаше стъклена витрина с две кръстосани старинни пушки. По-нататък започваше хол с тухлена камина и меча кожа, застлана пред нещо като диван от цели дънери. Приятно местенце, ако си падаш по мъжествените каубойски истории.