— Senor Cimarron esta en el establo34 — отвърна тя и ме упъти с леко кимване.
Говореше бавно — или защото ме беше усетила, че съм гринго, или просто испанският на мексиканците не беше толкова бърз като на кубинците от Малката Хавана.
Благодарих най-сърдечно, после двамата с Кип тръгнахме по каменната пътека към обора — грамадна, потъмняла от времето постройка върху полегат склон. Бяхме на двайсетина метра, когато чух нещо като приглушен изстрел. Инстинктивно застанах пред Кип, за да го прикрия.
— Я не се занасяй, вуйчо Джейк — рече той и изтича покрай мен.
Отекна още един глух тътен, след това още два на равни интервали от около три секунди. Изцвили кон, сетне пак същото — буф, буф.
Грамадната врата беше отворена и двамата влязохме вътре. Лъхна ни мирис на влажно сено, креозот, силаж и тор. Наоколо бръмчаха мухи, конете потропваха в отделенията си и размахваха опашки. По стените висяха стари седла, юзди и дисаги. Чулове и празни чували бяха подредени на спретнати купчинки. Дъсчената платформа отгоре се прегъваше под тежестта на бали сено. Край едната стена беше изправена стълба, а върху нея стоеше гърбом към нас някакъв мъж с ботуши, зацапани джинси, широк кожен колан и червена карирана риза със запретнати ръкави. Макар да стоеше само на третото стъпало, изглеждаше висок поне три метра и широк… ами, широк колкото целия обор.
С лявата си ръка притискаше към рамката на прозореца голям лист дебел шперплат. В дясната държеше пистолет за пирони. Фокусът може и да не беше чак толкова зрелищен, колкото например да мяташ гюле с едната ръка и баскетболна топка с другата, но издаваше сила и известна сръчност. Буф. Още един пирон прониза шперплата и се заби в стената. Пистолетът изобщо не трепна в яката му ръка.
Без да се обръща към мен, той каза:
— Ти си Ласитър, нали?
— Признавам си без бой — отвърнах аз.
Той се завъртя и двамата се огледахме. Имаше буен мустак, с който ми напомняше за Бък Бюканън, някогашен защитник в отбора на Канзас Сити. Косата му беше дълга, прошарена и заресана право назад, провиснала над ушите и леко подвита около врата. Като цяло приличаше на стрелец от Дивия запад — може би Кърк Дъглас, само че два пъти по-едър.
Взаимните чувства си проличаха веднага, като между змия и мангуста. Мразехме се. Той ми бе причинил много болка. Тази сутрин ръката ми бе изтръпнала от сутрешния хлад и това напомняше за преживяното жестоко насилие не по-зле, отколкото, да речем, стар белег от дуел. Нямаше как да забравя, че този грамаден, заплашителен мъж е удрял и трошил моето тяло.
И сега вече знаех, че именно затова съм тук. Вярно, исках да се отърва от обвиненията, исках и да намеря Джоу-Джоу. Но имаше още нещо. Трябваше да си докажа, че той не ме е пречупил. Затова стоях тук по бежови панталони, кецове на бос крак и памучна фланела с емблемата на Пенсилванския университет. Гледах онзи грамаден тип, който отгоре на всичко стискаше смъртоносно оръжие, и си мислех, че никога нямам късмет — защо го заварих точно когато забива пирони, вместо да боядисва или нещо такова?
— Ползвал ли си някога такъв пистолет, Ласитър?
— Не, обикновено забивам пироните с глава.
— Личи ти. — Той се завъртя и продължи работата, но това не му пречеше да говори. — Когато построи този обор, баща ми направи рамката на първия етаж от бетонни греди. Разбираш ли, не от бетонни блокчета, а плътен железобетон. Такъв беше баща ми, такъв съм и аз. Схвана ли?
— Да, някои хора имат в главата бръмбари. Твоята е пълна с бетон.
— Ядосваш ли ме?
— Не, мъча се да те направя на глупак, само че май няма накъде повече.
Той все още стоеше на стълбата, тъй че не можех да преценя ръста му както трябва, но вероятно гонеше двата метра. Колкото до теглото, според мен беше горе-долу колкото буца говеждо в кланицата. Ако искаш да прецениш нечие тегло, най-добре е да гледаш китките или глезените. Те подсказват дали човекът е с едър кокал. Не виждах глезените, но китките му бяха дебели като телефонни стълбове, а ръцете над тях — осеяни с изпъкнали вени и по-дебели от бицепсите на мнозина мъже. Рамене колкото трикрилен гардероб, гърди като бъчва. От пръв поглед личеше, че тия купища мускули са натрупани с тежък труд, а не в гимнастическите салони. Единствено коремът нарушаваше общия атлетичен вид. Беше изхвръкнал над масивната катарама от сребро и тюркоази. Голям, но не и отпуснат. Има разлика.