— Шшшшт.
Още няколко крачки. После…
— Джейк, ти ли си?
Гласът на Джоу-Джоу идваше нейде отгоре.
— Тук съм, на платформата.
Тя щракна един от онези фенери, които работят с батерии от девет волта, но приличат на старинни газени лампи.
Изкатерих се по стълбата, следван плътно от Кип. Джоу-Джоу се гушеше в ъгъла, омотана с одеяло. Вадички от сълзи прорязваха мръсотията по лицето й. Очите й бяха подути. На едната буза имаше синина, а на другата червена драскотина.
Клекнах до нея и протегнах ръка, но тя се дръпна назад като подплашено зверче. Когато докоснах бузата й, усетих я как трепери.
— Джоу-Джоу, дойдох да те взема.
— О, Джейк, не биваше. Ами момчето, то какво…
Кип вече беше започнал да снима. Явно не разчиташе на автоматиката и настройваше фокуса ръчно.
— Светлината е слабичка — каза той, — но тоя обектив има страхотна чувствителност. А с микрофона става направо невероятно. От петдесет метра записва как пърди мишка.
— Не, Джейк, срамувам се. Момчето не биваше да е тук.
— Вуйчо Джейк, моля ти се, влизаш ми в кадъра — нацупи се темпераментният режисьор. — Искам да придвижа от среден до близък план.
— Джейк, недей! Не ти ли стига каквото ми причини досега?
Това пък какво беше? Мъчех се да й помогна. А тя като че се канеше да изпадне в истерия. Обърнах се към племенника.
— Добре, Кип. Край на снимките. Стига ми толкова.
Той сви рамене и изключи камерата.
— А сега слизай долу и чакай докато дойда.
Кип се навъси, но покорно слезе по стълбата. Джоу-Джоу отново се беше сгушила и когато хванах ръката й, изтърва одеялото. То се плъзна надолу, разкривайки голи рамене и гърди.
— Той ми хвърли дрехите в едно от мръсните отделения и каза, че уличниците спят при конете. Беше толкова отвратителен, толкова грозен. О, Джейк, направих ужасна грешка, като се върнах тук. Още от предния път знаех какъв е. Сякаш страда от раздвоение на личността. Може да бъде тъй добър, тъй нежен и грижовен, а сетне, щом нещо се обърка с концесиите или заявките, става… не знам… неразумен, необуздан, жесток.
— Ще му видя сметката, но първо искам да се уверя, че нищо ти няма.
Преместих се по-близо до Джоу-Джоу. Тя ме прегърна, одеялото падна още по-надолу и гърдите й се притиснаха към моите.
— О, Джейк, сигурно цялата мириша на тор.
— Тихо. Ти си красива, нежна и скъпоценна както през първия ден, когато те срещнах.
— Mi angel.35 Беше тъй отдавна. Толкова съм се променила.
— Не, не си. Може и да ти липсва тогавашната самоувереност, но това е нормално. Младите знаят всичко.
Тя пак се разплака.
— Винаги съм била прекалено строга към теб. Не трябваше да се мъча да те променям, но не можех да приема нещата такива, каквито бяха. И с Луис е същото.
Притиснах лице до нейното. Ръцете й ме обгърнаха още по-здраво. Целунах я нежно, устните й омекнаха и за момент сякаш дъхът й спря, но сетне тя въздъхна дълбоко и бавно, изливайки сдържаното напрежение. Тялото й прилепна към моето.
Пресегнах се и изгасих лампата. През пукнатините в дъсчените стени се лееха лунни лъчи, из млечното им сияние танцуваха прашинки. Нейде в далечината излая куче, старият хамбар стенеше и трептеше от студения нощен вятър.
Нещо изпука.
Звукът ме стресна. Беше досущ като пукот на строшено стъпало под тежък крак.
Надигнах се. Джоу-Джоу ахна и се вкопчи в одеялото. Нов звук, може би от бавно пристъпващи нозе. В тъмното не успях да разбера откъде идва. Претърколих се на една страна, грабнах лампата и приклекнах с гръб към стената. Светнах, примижах и хвърлих поглед наоколо.
Нищо друго, освен сенки.
После глас:
— Така е по-добре. На естествено осветление нищо нямаше да излезе.
Вдигнах глава. От гредите над платформата Кип се целеше в нас с обектива.
— Марш оттук, Кип! Веднага!
— Добре де, добре. Много ми е притрябвало да ви снимам.
Той скочи от гредата и се смъкна по стълбата. Отново изгасих лампата.
— Просто ме прегърни, Джейк — каза Джоу-Джоу.
Прегърнах я и от паметта ми изплуваха хиляди спомени. Отново видях онзи отдавнашен ден в двора на майка й. Спомних си добрите и лошите времена. Спомних си за Шушумигата, спомних си в какво ме забърка и се запитах от какво иска да ме опази Джоу-Джоу. Дали моментът бе подходящ да я питам?