След това стисна ръката му и отново изчезна в двореца. Габриел прекоси опустелия площад, докато камбаните на базиликата отбелязваха девет часа. До портата „Санта Анна“ го чакаше кола на Службата. Все още имаше време да хване нощния влак за Венеция.
Отвори плика. Кратката бележка, написана на ръка, беше копие. Но не и деветмилиметровият куршум.
Можеше да е за вас, Ваше Светейшество.
Габриел смачка бележката на топка. Прекосявайки Тибър, я хвърли в черните води на реката. Куршумът пъхна в джоба на сакото си.
39. Гринделвалд, Швейцария, Пет месеца по-късно
Снеговете подраниха. За една нощ ноемврийската хала, която брулеше зъберите на Айгер и Юнгфрау, навя половин метър бял пух върху склоновете под Клайне Шайдег. Ерик Ланге скочи от седалковия лифт за последен път и грациозно се спусна по пистата през издължените сенки на късния следобед.
В подножието на склона се отклони от трасето и навлезе сред борове. Слънцето се бе скрило зад планината и горичката тънеше в сянка. Той се придвижи между дърветата без усилие.
Съзря вилата си, кацнала в края на гората и вперила поглед в долината и Гринделвалд. Плъзна се със ските до задния вход, свали ръкавиците си и въведе кода на охранителната система.
Чу звук. Нечии стъпки по снега. Обърна се и видя мъж, който вървеше към него. Тъмносин анорак, късо подстригани коси, посивели на слепоочията. Слънчеви очила. Ланге рязко свали ципа на скиорското си яке и посегна към „Стечкин“-а. Твърде късно. Мъжът със синия анорак вече бе насочил берета към гърдите му и постепенно ускоряваше крачките си.
Израелецът… Ерик знаеше, че е той. Знаеше как са обучавани да убиват. Да напредват към противника, докато стрелят, и да не престават, преди да се уверят, че е мъртъв.
Ланге сграбчи „Стечкин“-а, но преди да успее да го използва, израелецът стреля… един-единствен куршум, който го улучи право в сърцето. Падна по гръб върху снега. Пистолетът се изплъзна от пръстите му.
Нападателят се надвеси над него. Ерик се подготви за болката от още куршуми, но израелецът само повдигна слънчевите очила на главата си и любопитно се вгледа в лицето му. Очите му имаха удивително ярък зелен цвят — последното, което Ланге видя.
Мъжът слезе пеш до долината в спускащия се здрач. Колата го чакаше, паркирана край каменист поток. Двигателят забръмча, Киара се наведе над предната седалка и бутна вратата. Габриел се качи и затвори очи. За теб, Бени — помисли си той. — За теб.
Послеслов
„Изповедникът“ е литературна творба. Кардиналите и духовниците, шпионите и убийците, тайните агента и тайните църковни общества, описани в този роман, са продукт на въображението на автора или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, е напълно случайна. Манастирът „Светото сърце“ в Бренцоне не съществува. Мартин Лутер от Външното министерство на Райха е присъствал на конференцията от Ванзее, но действията, приписани му в „Изповедникът“, са изцяло художествена измислица. Папа Пий XII е бил глава на Католическата църква от 1939 до смъртта си през 1958 г. Отказът му от публични изявления за геноцида на евреите в Европа, въпреки многократните настоявания на Съюзниците да заеме позиция, по думите на експерта по холокоста Сюзън Дзукоти, е факт, „рядко обсъждан и неподлежащ на тълкуване“. Както и фактът, че влиятелни лица от Католическата църква са осигурили убежище на нацистките убийци след поражението на Третия райх.
Защитниците на Пий XII, включително и Ватиканът, го описват като приятел на евреите, чиято неуморна и тиха дипломация е спасила живота на стотици хиляди. Критиците му го описват като пресметлив политик, който, най-меко казано, е проявил коравосърдечно и почти престъпно безразличие към страданията на евреите, а според най-крайните твърдения, е бил съучастник в холокоста.
По-пълен портрет на папа Пий XII може да се получи от документи, съхранявани в тайните архиви на Ватикана, но повече от половин век след края на войната Светият престол все още отказва да даде достъп до тях на историци, търсещи истината. Вместо това, настоява експертите да проучват само единайсетте тома архивен материал, главно военновременен дипломатически обмен, публикувани между 1965 и 1981 г. Тези томове, известни като Actes et Documents du Saint Siege relatifs a la Seconde Guerre Mondiale55, допълват много от неоспоримите исторически сведения за войната — и са документи, които Ватиканът е съгласен да предостави на света.