— Аз ли съм единствената в тази стая, която не се опитва да сплоти кралството си?
Ричард ме погледна. Изразът на лицето му бе почти извинителен.
— Не искам да убивам Маркус. Ако успея да направя достатъчно величествена демонстрация на сила, може и да отстъпи.
Жан-Клод ми се усмихна. Беше много доволна усмивка.
— Признава, че не е човек и сега иска сила, за да стане водач на глутницата7. — Устните му се разшириха почти до усмивка.
— Не знаех, че си фен на музиката от шейсетте — казах аз.
— Има много неща, които не знаеш за мен, ma petite.
Просто го зяпах. Представата за Жан-Клод, купонясващ на музиката на „Шангри-Ла“, ми се струваше по-странна от всичко, на което бях станала свидетел тази вечер. В крайна сметка вярвах в наги, но не вярвах, че Жан-Клод има хоби.
Глава 31
Гореща вана. Отново в голямата тениска, анцуга и чорапите. Щях да съм най-зле облеченият човек в стаята. Планирах да заменя онази черна роба при първа възможност.
Седяха на кушетката толкова далече един от друг, колкото беше възможно. Позата на Жан-Клод бе манекенска, с една ръка на гърба на кушетката и другата на страничната облегалка. Единият му крак бе преметнат на коляното на другия и демонстрираше меките му ботуши. Ричард се бе свил на своя край с едно коляно, притиснато към гърдите, а другото — свито на кушетката.
Ричард изглеждаше удобно настанен. Жан-Клод сякаш очакваше да се появи някой бродещ фотограф. Двамата мъже в живота ми. Едва издържах гледката.
— Трябва да поспя малко, така че тези, които не остават, да се разкарат.
— Ако имаш предвид мен, ma petite, нямам намерение да напусна, освен, ако и Ричард не дойде с мен.
— Стивън ти е казал защо съм тук — обади се Ричард. — Тя е наранена и не трябва да остава сама.
— Погледни я, Ричард. Изглежда ли ти зле? — Той протегна изящна ръка. — Признавам, че е понесла малко наранявания, но не се нуждае от помощта ти. Вероятно не се нуждае и от моята.
— Аз поканих Ричард да остане. Теб не съм.
— О, всъщност ме покани, ma petite.
— Първо престани да ме наричаш така. И второ, кога съм те поканила?
— Последния път, когато бях тук. Мисля, че беше през август.
Мамка му, бях забравила. Това беше твърде небрежно. Бях изложила Ричард на опасност. Нещата тъкмо се нареждаха, но не съобразих, че го оставям сам на място, където Жан-Клод може да влиза и излиза по желание.
— Веднага мога да се погрижа за това — отвърнах аз.
— Ако подобен драматичен жест ще ти достави удоволствие, давай. Но Ричард не трябва да прекарва нощта тук.
— Защо не?
— Мисля, че си от онези жени, които щом отдадат тялото си, отдават и сърцето. Ако преспиш с нашия мосю Зееман, мисля, че няма да има връщане назад.
— Сексът не е обвързване — отвърнах аз.
— За повечето хора не е, но в твоя случай мисля, че е точно това.
Фактът, че ме познаваше толкова добре, ме накара да се изчервя. Проклет да е.
— Не планирам да спя с него.
— Вярвам ти, ma petite, но виждам начина, по който го следиш с очи. Той си седи тук и изглежда сладък и топъл, и много жив. Ако не бях дошъл, когато се прибра, дали щеше да му устоиш?
— Да.
Той сви рамене.
— Възможно е. Силата на волята ти е ужасяваща, но не мога да поема този риск.
— Не ми вярваш, че няма да му се нахвърля?
Отново онова свиване на рамене, което би могло да означава всичко. Усмивката му беше подканяща и снизходителна.
— Защо? Да не би и ти да си падаш по него?
Въпросът го свари неподготвен. Изненадата, изписана по лицето му, си струваше ядосаното изражение на Ричард. Жан-Клод погледна към Ричард. Посвети му пълното си внимание. Втренчи се в него с очи, шарещи по тялото му в бавен, интимен танц. Погледът му се спря не на слабините или гърдите, а на врата.
— Вярно е, че кръвта на превръщачите може да е по-сладка от човешката. Диво преживяване е, ако успееш да го направиш, без да те разкъсат.
— Звучиш като изнасилвач — обадих се аз.
Усмивката му разцъфна в изненадващо проблясване на зъби.
— Не е лошо сравнение.
— Знаеш ли, това беше обида.
— Знам, че беше предвидено да е.
— Мислех си, че имаме споразумение — каза Ричард.
— Имаме.
— Значи можеш да стоиш и да говориш за мен като за храна, но пак имаме споразумение.
— Ще е приятно да те взема по много причини, но имаме уговорка. Няма да се отметна от нея.
— Каква уговорка? — попитах аз.
— Ще изследваме общите си сили — отвърна Жан-Клод.
— И какво означава това?
— Не сме сигурни — обади се Ричард. — Още не сме изяснили подробностите.
— Току-що се разбрахме да не се избиваме взаимно, ma petite. Дай ни малко време, за да планираме нещата и нататък.
7
Става дума за песента „The Leader of the Pack“, която се превежда като Водач на глутница. — Бел. прев.