Отиде до телефона и поръча недопечена пържола и бутилка бургундско.
Свалих сакото и го оставих на стола край бюрото.
— Не пия алкохол.
— Знам — отвърна ми той. — Искаш ли да се поосвежиш, докато чакаме храната?
Вдигнах поглед и мярнах отражението си в огледалото в банята. По лицето ми бе засъхнала пилешка кръв на лепкави керемиденочервени пръски.
— Разбирам какво имаш предвид.
Затворих вратата на банята и се погледнах отново. Осветлението беше от онзи тип сурово ослепително бяло, което, изглежда, се среща в доста хотелски бани. Толкова е неласкаво, че дори мис Америка не би изглеждала добре.
Кръвта изпъкваше като червеникав тебешир на фона на бледата ми кожа. Носех бяло коледено горнище с щампа на Максин от рекламите на „Шуубокс“ по Холмарк4.
Пиеше кафе и държеше захарна пръчка в едната си ръка, а надписът гласеше: „Не мога да стана по-весела“. Бърт настояваше да носим коледни неща през декември. Вероятно горнището не съвпадаше съвсем с идеите му, но пък беше доста по-добро от някои от дрехите, които имах вкъщи. По бялата тъкан имаше кръв. Очакваше се.
Свалих горнището и го преметнах през ваната. Имах размазана кръв върху сърдечната област. Даже бях успяла да изцапам и сребърния си кръст, заедно с ръцете и лицето. Тази вечер бях убила три пилета. Вдигането на зомбита е мръсна работа.
Извадих една от белите кърпи от малкото шкафче за хавлии. Зачудих се как Едуард ще обясни на камериерката следите от кръв. Не беше мой проблем, но все пак бе забавно.
Налях вода в мивката и започнах да се търкам. Мярнах отражението си с кръв, стичаща се по лицето ми на малки ручейчета. Изправих се и се вгледах. Лицето ми изглеждаше прясно измито и леко изненадано.
Наистина ли Ричард ми беше предложил? Нима се бях съгласила? Естествено, че не. Бях се съгласила. Проклятие. Изтрих кръвта по гърдите си. Занимавах се с чудовища през цялото време. И бях сгодена за едно от тях. Това ме спря. Седнах на затворения капак на тоалетната с кървава кърпа в ръце. Бях сгодена. Отново.
Първия път той беше от толкова добро потекло, че даже Джудит го бе харесала. Беше господин Стопроцентов американец и според семейството му аз не бях достатъчно добра за него. Но най-много ме нарани фактът, че не ме обичаше достатъчно. Не толкова, колкото аз него. Щях да се откажа от всичко заради него. Не беше грешка, която възнамерявах да повтарям.
Ричард не беше такъв. Знаех го. И въпреки всичко, червейчето на съмнението си беше там. Страхът, че ще провали нещата. Страхът, че няма да ги провали. Проклет да си, ако го направиш, проклет да си, ако не го направиш.
Погледнах надолу и осъзнах, че от кърпата върху линолеума капе кървава вода. Коленичих и я изтрих. Бях се почистила доколкото е възможно, повече — под душа вкъщи. Ако си бях донесла чисти дрехи, можех да се изкъпя и тук, но не бях помислила за това.
Едуард почука на вратата.
— Храната пристигна.
Облякох се, сложих кърпата в мивката и пуснах отгоре й студена вода. Уверих се, че не блокира сифона и отворих вратата. Миризмата на пържола ме удари в носа. Ухаеше прекрасно. Не бях яла повече от осем часа, а в интерес на истината и тогава не бях хапнала кой знае колко. Ричард ме беше разсеял.
— Смяташ ли, че от рум-сървиса ще ни застрелят, ако направим още една поръчка?
Той направи движение с ръка по посока на количката с храната. Имаше две порции.
— Откъде знаеше, че ще съм гладна?
— Постоянно забравяш да се храниш.
— Леле, истинска майка на годината.
— Най-малкото, което мога да направя, е да те нахраня.
Погледнах го.
— Какво става, Едуард? Държиш се ужасно внимателно.
— Познавам те достатъчно добре, за да знам, че това няма да ти хареса. Наречи вечерята предложение за мир.
— Няма да харесам какво?
— Нека да хапнем, да изгледаме филма и всичко ще се изясни.
Държеше се потайно. Не беше привично за него. Би те застрелял, но няма да се помайва и да се опитва да е внимателен.
— Какво си намислил, Едуард?
— Никакви въпроси, докато не изгледаме филма.
— Защо не?
— Защото тогава ще имаш по-добри въпроси. — След този загадъчен отговор той седна на ръба на леглото и си наля чаша червено вино. Сряза пържолата си, която бе достатъчно сурова, че да кърви в сърцевината си.
— Моля те, кажи ми, че моята пържола не е кървава.
— Не е. Ти обичаш месото си добре умъртвено.
— Ха, ха.
Но все пак седнах. Изглеждаше странно да споделяме храна в хотелската стая на Едуард, сякаш сме двама бизнесмени, пътуващи заедно, които просто провеждат делова вечеря. Пържолата беше добра. Подходящо овкусени пържени картофи заемаха почти същото място в чинията колкото и тя. Имаше и малко броколи, които можеха да бъдат скупчени на една страна и игнорирани.
4
Създадена през 1986 г. от Джон Уагнър за старта на поздравителните картички „Шуубокс“ на Холмарк, Максин е свадлива лелка с хапливо чувство за хумор. От тогава насам са продадени над 220 милиона картички с лика й. Тя е единственият герой от поздравителна картичка, превърнал се във феномен на поп културата в САЩ. — Бел. прев.