Изискването е разказът да е дълъг — та нали едно от предназначенията му е да убива времето.
„Ро̀манът“ винаги е наполовина импровизация, понеже, чут някъде по-рано, той частично бива забравян, а частично се допълва с нови подробности — тяхната цветистост зависи от способностите на разказвача.
Съществуват няколко най-разпространени, най-популярни „ро̀мани“, няколко сценарии схеми, на които би завидял дори театърът на импровизацията „Семперанте“.
Това, разбира се, са „криминалета“.
Интересът е фактът, че съвременното съветско криминално четиво напълно се отхвърля от апашите. Не защото не е достатъчно усукано или понеже е написано бездарно — нещата, които се слушат с огромно удоволствие, са още по-груби и още по-бездарни. Освен това разказвачите биха могли да оправят пропуските в повестите на Адамов или Шейнин.
Не, апашите просто не се интересуват от съвременността. „Ние най-добре си знаем за нашия живот“ — казват те напълно основателно.
Най-популярните „ро̀мани“ са „Княз Вяземски“, „Шайката на валетата купа“, безсмъртният „Рокамбол“ — остатъци от онова чудно — родно и преводно — четиво на жителите на Русия от миналото столетие, когато класик е не само Понсон дьо Терай, но и Ксавие де Монтепан и неговите многотомни романи: „Детективът-убиец“, „Невинно екзекутираният“ и т.н.
От сюжетите, взети от доброкачествените литературни произведения, твърда позиция заема „Граф Монте Кристо“; напротив, „Тримата мускетари“ нямат никакъв успех и се възприемат като комичен роман. Значи френският режисьор, заснел филм-оперета по „Тримата мускетари“, е имал всички основания.
Никаква мистика, никаква фантастика, никаква „психология“. Сюжетност и натурализъм с повечко секс — това е лозунгът на устната апашка литература.
В един от тези „ро̀мани“ можеше да се разпознае „Бел ами“ на Мопасан. Разбира се, и заглавието, и имената на героите бяха съвсем други, а и самата фабула бе много променена. Но основната нишка — кариерата на сутеньора — бе останала.
„Ана Каренина“ бе преправена от „ро̀манистите“ също както в инсценировката на Художествения театър. Цялата линия Левин — Кити бе премахната. Останало без декори и с променени фамилни имена на героите — произведението правеше странно впечатление. Пламенна любов, избухнала мигновено. Графът, който приклещва (в обикновения смисъл на тази дума) героинята на площадката на вагона. Разпуснатата майка посещава детето си. Графът и неговата любовница си живеят живота в чужбина. Ревността на графа и самоубийството на героинята. Само по колелата на влака — римата на Толстой за вагона от „Ана Каренина“ — можеше да се разбере кое е това произведение.
„Жан Валжан“ се разказва и слуша с голямо желание. Грешките и наивността на автора при изобразяването на френските апаши снизходително се поправят от руските криминални.
Дори от биографията на Некрасов (по всяка вероятност по една от книгите на К. Чуковски) бе изфабрикувано някакво невъобразимо криминале, в което главният герой се казваше Панов(!)1.
В повечето случаи тези „ро̀мани“ се разправят от любителите-апаши монотонно и скучно, много рядко сред тях се срещат истински артисти — родени поети и актьори, които да могат да украсят който и да е сюжет с хиляди неочаквани неща; случи ли се някой такъв, събират се да го слушат всички апаши от килията. Никой няма да заспи до зори — и подмолната слава за този майстор стига надалеч. Славата на такъв „ро̀манист“ не отстъпва, а дори надминава известността на някакъв си Каминка или Андроников.
Да, точно така се нарича такъв разказвач — „ро̀манист“. Това е съвсем определено понятие, термин от апашкия речник.
„Ро̀ман“ и „ро̀манист“.
„Ро̀манистът“, т.е. разказвачът, разбира се, не е задължително да е криминален. Напротив, „ро̀манистът-балък“ се цени не по-малко, а дори повече, понеже онова, което разправят, което са в състояние да разправят апашите, е ограничено — няколко популярни сюжета и толкоз. Винаги може да стане така, че новодошлият балък да знае някоя интересна история. Съумее ли да я разправи — ще бъде награден със снизходителното внимание на апашите — понеже дори в такива случаи Изкуството не е в състояние да спаси дрехите му или някой колет. Легендата за Орфей все пак е само легенда. Но ако не съществува такъв житейски конфликт, „ро̀манистът“ ще получи място на наровете близо до криминалните, а за обед — допълнителна паница чорба.
1
Има се предвид литературният критик Иван Панаев, чиято жена (писателка) по-късно сключва граждански брак с Некрасов. — Б.пр.