да знаеше… Таз нощ, когато спите,
той стаята ви иска да подпали
и ако туй не му се удаде,
той друго ще опита! Аз дочух
кроежите му! Ах, внимавай, синко:
това е тука кланица, не дом —
пази се, стой далеч, не влизай в него!
ОРЛАНДО
Но де ме пращаш да вървя, Адаме?
АДАМ
Където щете, но далеч оттук!
ОРЛАНДО
Нима би искал да си прося хляба
с протегната ръка или пък с нож
разбойнишки поминък да изкарвам?
Освен това не виждам какво друго
могъл бих аз да правя, а това
не мога да го правя и по-скоро
ще се предам пред злобата на този
мой брат-кръвник, забравил братска кръв!
АДАМ
Не, не! Аз имам петстотин корони.
При татко ви ги скътах, да ми бъдат
хранителки, когато дълга служба
отслаби тези мишци и ме прати
във ъгъла, разбит от старостта.
Вземете ги! Тоз, горе, който храни
врабчетата и грачещите врани12,
не ще ме изостави! Дръжте всичко!
И позволете да съм ваш слуга!
Макар и стар, аз още държелив съм,
защото в млади дни не съм наливал
в кръвта си подлудяващи напитки
и със лице без свян не съм подкачал
тез, дето носят болести и немощ,
така че днес съм същи млад декември —
студен, но крепък. Нека дойда с вас!
Ще ви помагам като пъргав момък
във всяко дело и при всяка нужда!
ОРЛАНДО
Добри ми старче, как прозира в теб
онази преданост от старо време,
когато се е служело за дълг,
а не за злато! Чудноват си ти
сега, когато всеки се поти
единствено със цел да се издигне
и туй щом стигне, току-виж, намигне:
„Довиждане!“ Не, ти не си човек
за нравите на днешния ни век
и с тез пари недей дръвче тори,
което няма да те надари
с едничък цвят!… Но тръгвай! Да вървим!
Аз вярвам, че преди да изхабим
парите ти, спестени с труд и пот,
ще си намерим средства за живот!
АДАМ
Вървете, господарю! Редом с вас
ще бъда аз до сетния си час.
В тоз дом живях години дълъг ред:
от осемнайсет до осемдесет.
На осемнайсет лесно тръгваш в път;
осемдесет когато са — тежат.
Но ще умра аз леко, като зная,
че своя дълг платил съм ви до края!
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
В Арденската гора.
Влизат Розалинда като Ганимед, Целия като Алиена, и Точилко.
РОЗАЛИНДА
О, Зевсе, как духът ми уморен е!
ТОЧИЛКО
Кой ти гледа духа — мен краката ми са капнали!
РОЗАЛИНДА
И аз отдавна бих се разплакала по женски, посрамвайки мъжките си дрехи, но нали трябва да утешавам слабия пол! Плащът е длъжен да показва безстрашие пред фустата. Затова смелост, мила Алиена!
ЦЕЛИЯ
Простете, че трябва да понасяте хленча ми, но не мога да вървя повече!
ТОЧИЛКО
За мене лично все пак е по-лесно да понеса хленча ви, отколкото да понеса самата вас. Честен кръст, това би било един тежък кръст, който кръстът ми не би издържал!
РОЗАЛИНДА
Ето ни най-сетне в Арденската гора!
ТОЧИЛКО
И ето ме и мене в нея дваж по-глупав, отколкото си бях вкъщи! В двореца поне беше удобно. Но който скита, не пита.
Влизат Корин и Силвий.
РОЗАЛИНДА
Да, точно тъй, Точилко! Гледай, идат
младеж и старец. Нещо си говорят.
КОРИН
Не я моли! Ще я отблъснеш, Силвий.
СИЛВИЙ
Но ти не знаеш колко я обичам!
КОРИН
Представям си — обичал съм и аз.
СИЛВИЙ
Не, стар си ти, Корине, и едва ли
си го представяш, въпреки че, вярвам,
и ти на младост си поил със сълзи
възглавницата нощем. Е, добре,
ако си някога обичал, както
сега обичам аз — макар че друг
не може да обича като мене! —
кажи ми: колко глупости си сторил
по волята на своята любов?
КОРИН
Тъй много, че дори не си ги спомням!
12
„…Тоз горе… врани…“