ОРЛАНДО
Разказа ми. За това и за още по-големи чудеса.
РОЗАЛИНДА
Разбирам за какво намеквате. Наистина тази история между двамата напомня по светкавичност сблъсъка между два козела или надутото „дойдох, видях, победих“45 на Цезар! Брат ви и сестра ми едва се срещнаха и се загледаха; едва се загледаха и се влюбиха; едва се влюбиха и взеха да въздишат; едва завъздишаха и подириха причината за въздишките си; едва намериха причината им, и потърсиха лек срещу нея — и от тези стъпала бързо-бързо си изградиха една двойна стълба към женитбата. Честна дума, те или ще се изкатерят невъздържано до върха й, или няма да се въздържат още в подножието и. Пламнали от любов, те тъй се стремят един към друг, че и с тояга не можеш ги раздели!
ОРЛАНДО
Те ще се венчаят утре и аз сам ще поканя княза на сватбата им. Но, ах, колко горчиво е да гледаш щастието през чужди очи! Сърцето ми утре ще бъде толкоз по-пълно със скръб, колкото по-ясно ще чувствам как осъщественото желание пълни сърцето на брат ми с щастие!
РОЗАЛИНДА
Значи утре няма да замествам вашата Розалинда?
ОРЛАНДО
Не мога вече да живея само с въображение!
РОЗАЛИНДА
Тогава няма да ви измъчвам повече с излишни приказки. Знайте — и сега говоря съвсем сериозно, че ви смятам за човек благороден и съобразителен; и ви го казвам не защото искам по моето високо мнение за вас да си съставите високо мнение за моето знание на света. Вашето уважение ми трябва само за да повярвате в това, което ще ви кажа, и то за ваша полза, а не за моя слава. Вярвайте, прочее, че аз мога да върша чудеса. Още от тригодишна възраст чиракувах при вълшебник, майстор на велико изкуство, без каквато и да била връзка с нечисти сили. Ако Розалинда е наистина тъй близка до сърцето ви, както показва вашето поведение, то когато брат ви се ожени за Алиена, и вие ще получите ръката на своята любима. Зная къде я е тласнала напоследък съдбата и мога, ако нямате нищо против, да направя — и то без опасност за нея — тя да се появи утре пред вас в плът и кръв.
ОРЛАНДО
Сериозно ли говориш?
РОЗАЛИНДА
Кълна се в живота си, който ми е доста мил, нищо че съм вълшебник! Облечете най-скъпите си дрехи и поканете приятелите си, защото от вас зависи да се венчаете още утре, ако искате, и то за Розалинда, ако желаете.
Влизат Силвий и Фебе.
А, ето една влюбена в мен и един влюбен в нея!
ФЕБЕ
Младежо, вий обидихте ме грубо
с разгласата на моето писмо!
РОЗАЛИНДА
Е, та какво? Нарочно аз държа се
към вас обидно и високомерно.
Тоз момък верен ви боготвори —
любете него, той го е заслужил!
ФЕБЕ
Овчарю, обясни му ти тогава
какво е туй любов!
СИЛВИЙ
Любов, това е
да плачеш и въздишаш непрестанно,
тъй както аз по Фебе!
ФЕБЕ
А аз по Ганимед!
ОРЛАНДО
А аз по Розалинда!
РОЗАЛИНДА
А аз по никоя жена!
СИЛВИЙ
Любов, това е
молитви всекичасни да отправяш,
тъй както аз към Фебе!
ФЕБЕ
А аз към Ганимед!
ОРЛАНДО
А аз към Розалинда!
РОЗАЛИНДА
А аз към никоя жена!
СИЛВИЙ
Любов, това е
да се прекланяш, да благоговееш,
да пламенееш, стенеш и копнееш,
да чакаш дни и нощи търпеливо,
нетърпеливо, в трепет и молба,
да се разтапяш от страстта да служиш,
тъй както аз пред Фебе!
ФЕБЕ
А аз пред Ганимед!
ОРЛАНДО
А аз пред Розалинда!
РОЗАЛИНДА
А аз пред никоя жена!
ФЕБЕ
Тогава
защо ме укоряваш, че те любя?
СИЛВИЙ
Защо ме укоряваш, че те любя?
ОРЛАНДО
Защо ме укоряваш, че те любя?
РОЗАЛИНДА
Кому във същност ти отправяш свойто
„Защо ме укоряваш, че те любя?“
ОРЛАНДО
Към таз, която е от нас далеч
и, ах, не чува мойта страстна реч!
РОЗАЛИНДА
Престанете с тази песен! Тя ми напомня виене на ирландски вълци по месечината!
45
„дойдох, видях, победих“ — „Veni, vidi, vici“