Нима се съмнявате, господине! Ние, благородниците, се ругаем по специална книга46 подобна на книгата за добрите обноски, само че обратна. Ето ви степените: първа — „учтиво възражение“; втора — „сдържана насмешка“; трета — „твърд отпор“; четвърта — „предизвикателно опровержение“; пета — „войнствена обида“; шеста — „оскърбление по косвен път“, и седма — „оскърбление по пряк път“. Но човек може да се измъкне от всички с изключение на „оскърблението по пряк път“, макар че и то се избикаля с едно „ако“. Помня веднъж как седем посредници не успяха да загладят една свада, но когато противниците се срещнаха, единият прибягна до споменатото „ако“, като заяви, че изразът му бил във формата „ако вие ми бяхте казали еди-какво си, аз бих ви отговорил еди-какси“. След това двамата си стиснаха ръцете и се побратимиха. „Ако“-то е велик помирител, казвам ви. Ако го нямаше това „ако“!…
ЖАК
Не е ли рядък, господарю? Фантастичен е във всичко, макар да е шут!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Шутовството му е само маскировка, с която си помага, за да пуска стрелите на остроумието си.
Влизат Хименей47, Розалинда в женски дрехи и Целия.
Нежна музика.
ХИМЕНЕЙ
Щом тук потръгне, ето,
погледайте, небето
от щастие се смей!
Затуй то, княже, прати
тук долу дъщеря ти
по мене, Хименей —
на тоз младеж да я дадеш,
за двойния им чист копнеж!
РОЗАЛИНДА
Вземете ме, мой татко, аз съм ваша!
Вземи ме, мой любими, аз съм твоя!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ако не спя, това е дъщеря ми!
ОРЛАНДО
Ако не спя, това е любовта ми!
ФЕБЕ
Ако не спя, уви, ще трябва аз
да кажа: „Мили мой, на добър час!“
РОЗАЛИНДА
Аз другиго не ща
да имам за баща,
не искам друг съпруг
освен тоз момък тук,
и да не бях жена,
бих взела таз една.
ХИМЕНЕЙ
Мълчете! Край на тая
объркана замая!
Да секнат шум и вик!
На брака бог защо съм,
ако не мога осем
ръце да свържа в миг!
Ти и ти, едно бъдете!
Ти и ти, не се делете!
Ти за този тук се дръж,
щом не щеш мома за мъж!
Ти бъди в съюз със таз
като зимен ден със мраз!
А сега сред брачни химни
с обяснения взаимни
нека всеки да узнай
случилото се докрай!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Елате, племеннице, тук сред нас —
за второ чедо ще ви имам аз!
ФЕБЕ
Държа на свойта дума. Мой бъди!
Ти нрава ми със вярност победи!
Влиза Жак дьо Боа.
ЖАК ДЬО БОА
Изслушайте ме! Само две-три думи!
Аз, втори син на граф Роланд дьо Боа,
пристигам е вести в славния ви кръг:
княз Фредерик, узнал, че всеки ден
се стичат благородници насам,
събра войска и лично я поведе
към таз гора със цел да хване брат си
и на палача да го предаде;
но, наближил ви, срещна стар отшелник
и след беседа с него се отказа
от злия си кроеж и от света,
като реши короната да върне
на своя брат, а пък на тези с него —
иззетите земи. Ако ви лъжа,
животът ми е ваш!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Добре дошъл,
любезни момко! Щедро ти даряваш
за сватбите им двамата си братя:
големия — с имота му отнет,
а малкия — със княжество обширно!
Но нека доведем онуй, което
тъй хубаво започна и протече,
до сладкия му свършек! После вие
приятели-щастливци, със които
делихме често тежки дни и нощи,
сега ще разделите с княза свой
дочаканото щастие, съгласно
предишните си степени. Но първо,
46
„…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели.
47
Хименей