ЦЕЛИЯ
Хайде, хайде! Пребори се с любовта си!
РОЗАЛИНДА
Но как, когато тя има такъв борец на своя страна!
ЦЕЛИЯ
На добър час тогава! Рано или късно ще трябва да се пребориш с него, макар да е сигурно, че накрая ще си паднеш по гръб! Но да оставим шегите: наистина ли така изведнъж и така дълбоко си хлътнала по сина на стария Роланд?
РОЗАЛИНДА
Казах ти, моят баща горещо обичаше неговия.
ЦЕЛИЯ
Следва ли, че трябва и ти горещо да обичаш сина му! Ако беше така, аз би трябвало да мразя този Орландо, защото моят баща мразеше порядъчно неговия. Пък аз не го мразя.
РОЗАЛИНДА
И недей го намразва, моля ти се, заради мен!
ЦЕЛИЯ
А защо не? Заради теб би трябвало да го е заслужил.
РОЗАЛИНДА
Не, той е заслужил аз да го обичам, а ти го обичай от обич към мене!… Но князът иде!
ЦЕЛИЯ
И то с очи, които святкат гневно!
Влизат княз Фредерик и Велможи.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Госпожице, веднага напуснете
двореца ми!
РОЗАЛИНДА
Кой? Аз ли, чичо?
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Ти!
Ако след десет дни те заловят
във кръг от двайсет мили, ще умреш!
РОЗАЛИНДА
Поне ми разрешете, ваша светлост,
да разбера в какво ми е вината!
Ако сама се зная и познавам
желанията си, и не сънувам,
и съм с ума си — както се надявам —
дори и в неродените си мисли
до днес не съм отправяла обида
към ваша светлост!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Точно тъй говорят
изменниците! Тях ако ги слушаш,
те всички са самата добродетел!
Знай само, че ти нямам вече вяра.
РОЗАЛИНДА
Със недоверие не се доказва
виновността! Кажете ми да зная
с какво съм го събудила у вас!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
С това, че дъщеря сте на баща си!
РОЗАЛИНДА
Аз бях му дъщеря, когато вие
властта му взехте, бях му дъщеря,
когато го прогонихте! Не, княже,
изменничеството не се предава
в наследство! А и тъй да бе, баща ми
не бе изменник! Със какво заслужих
да дирите в сегашната ми бедност
причина за измяна!
ЦЕЛИЯ
Господарю,
изслушайте ме!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Целия, за тебе
приех я в двора; инак тя сега
би бродила с баща си из горите!
ЦЕЛИЯ
Вий сам сте го направили, без мен,
от съвест гризан и от чар пленен.
Тогава аз била съм още млада,
за да я оценя. Но днес я зная:
ако е тя изменничка, тогава
и дъщеря ви също е такава!
Със нея сме играли, чели, яли —
Юнонините лебеди7 едва ли
били са неразделни като нас!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
За тебе тя е твърде хитра, дъще:
мълчейки, тя говори на народа
и той над участта й се смилява.
А ти наивна си! Тя хвърля сянка
над теб самата! Ти ще блеснеш двойно,
когато няма да я има тук.
И не оспорвай моята присъда,
която, все едно, е неотменна:
изгнание!
ЦЕЛИЯ
Тогава, господарю,
пратете във изгнание и мен —
без нея аз не мога да живея!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Глупачка!… А ти стягай си нещата!
Залагам княжеските чест и слово,
че тук след срока те очаква смърт!
Излиза, следван от Велможите си.
ЦЕЛИЯ
О, бедна Розалинда, де ще идеш?
Да си сменим бащите! Взимай моя,
но по-печална не бъди от мен!
РОЗАЛИНДА
Аз имам много повече причини!
ЦЕЛИЯ
Не, нямаш повече! Сестрице, смелост!
Не чу ли как баща ми преди малко
и мене на изгнание обрече?
РОЗАЛИНДА
Такова нещо няма!
ЦЕЛИЯ
Тъй ли мислиш?
Тогава в Розалинда няма обич,
която казва: ние сме едно
със Целия! О, братовчедке моя,
нима ще се оставим безпощадно
7
„…Юнонините лебеди…“