се стичаха в неспирен тъжен бяг
по тънката му муцуна, а Жак —
меланхоликът, гледаше със горест
елена да умира и да рони
сълзите си във бързащия ручей.
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
И мисъл някаква по този случай
не изрази ли?
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
Да, и то в безброй
сравнения. В началото, понеже
във ручея се стичаха сълзите
на умирающия, „Бедни мой —
му каза Жак, — съвсем като човек
и ти, умирайки, обогатяваш
и без това богатия!“; а после,
понеже бе еленът изоставен
от своя род в одежди кадифени11,
„Уви, така е — каза Жак, — бедата
приятелства не знае!“; а след туй пък,
понеже стадо весело и сито
край смъртника изприпка, без да спре,
„Напълно право! — каза Жак. — Добре,
охолни, тлъсти граждани! Такъв е
законът на века! Кой умен днеска
говори с претърпелия провал!“
Тъй казваше и с думи ядовити
прониза селото, града, двореца;
и не прости на нас, в гората тука,
кълнейки се, че всички ний били сме
тирани и насилници, защото
избивали сме в мирното им царство
невинните животни!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
И така ли
печален го оставихте?
ВТОРИ БЛАГОРОДНИК
Така —
във мрачни размишления и плач
по плачещия край брега рогач!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Такъв е най-приятен за беседа.
Когато мрачно на живота гледа,
умът му ражда много. Де е той?
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
Във таз посока, господарю мой!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Стая в двореца.
Влизат княз Фредерик и Велможи.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Не може да не ги е виждал никой!
Тук, в двора ми, предател има, който
за бягството е знаел и съдействал!
ПЪРВИ ВЕЛМОЖА
Но нищо досега не се узна.
Жените я видели да си ляга,
а тази сутрин рано, като влезли,
намерили леглото й лишено
от неговата ценност.
ВТОРИ ВЕЛМОЖА
При това
изчезнал е и шугавият шут,
над който вие смеехте се често.
Хисперия, придворната девица
на дъщеря ви, си призна, че тайно
подслушвала как двете братовчедки
разхвалвали хлапака, който тръшна
бореца Шарл. Тя казва, че навярно,
където те са, там ще е и той.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Пратете да го заловят веднага.
Ако го няма, да докарат брат му —
ще го принудя той да го издири!
И направете всичко, за да бъдат
намерени и върнати веднага
умопобърканите бегълки!
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
Пред дома на Оливер.
Влизат от различни страни Орландо и Адам.
ОРЛАНДО
Хей, кой е там?
АДАМ
О, господарю мой!
О, млади господарю! О, мой сладки,
мой скъпи господарю! О, млад образ
на стария ми господин Роланд!
Защо сте тука? И защо сте цял
излят от доблест? И защо навред
обичат ви? Защо сте благороден,
красив, безстрашен, умен! И безумен!
Ах, кой ви науми да победите
любимеца на сприхавия княз!
Уви, вестта по-бърза бе от вас!
Не знаете ли, млади господарю,
че има хора, дето си пострадват
от собствените качества? И вие
от тях сте точно: всяка добродетел,
която имате, е ваш предател!
О, що за свят, във който честността
наврежда на носителя си!
ОРЛАНДО
Чакай!
Какво е станало?
АДАМ
Не, бедни момко!
Недейте влиза тука! В тази къща
живее най-коварния ви враг!
Да, брат ви!… Хубав брат!… Все пак е син на…
Какъв ти син! Езикът ми не иска
да го нарича син на този, който
би бил нещастен, че му е баща,